Огнена светлина

— Добре — се отронва неволно от устата ми.

За момент забравям. Забравям, че не съм обикновено момиче. И че той не е обикновено момче.

За пръв път разбирам Тамра. И копнежът да бъдеш нормален.

— Добре. — Приятно ми е да повторя думата. Да се преструвам, че това е нещо съвсем тривиално. Да се опивам от вида му, забравяйки, че има скрита причина, поради която трябва да изляза с него. Причина, която ще ни раздели завинаги.

Глупачка. Нима допускаш, че би могла да имаш някакво бъдеще с него? Мама е права. Време е да порасна.

Уил се усмихва. После бързо слиза от колата. За момент съм объркана. След това се появява до вратата ми, отваря я и ми помага да сляза.

Заедно вървим през паркинга. Един до друг. Направили сме само няколко крачки, когато хваща ръката ми. Докато приближаваме входа на сградата, виждам няколко души да се мотаят около пилона. Тамра с обичайната й компания. Бруклин най-отпред.

Опитвам се да освободя ръката си. Пръстите му стисват моите.

Поглеждам го, виждам решителността в очите му. Неговите кехлибарени очи, които проблясват ярко във вече горещата сутрин.

— Страхливка.

— О! — е единственото, което успявам да кажа. Гняв. Негодувание.

Спирам се. Обръщам се и заставам с лице към него. Усещам как нещо в мен се прекършва. Сега съм свободна и мога да правя каквото поискам.

Надигам се на пръсти, обгръщам с ръка врата му и придърпвам лицето му към моето. Целувам го. Точно там, пред училище. Дръзко. Глупаво. Предявявам правата си над него публично, като драки, стоящо пред прайда в обвързваща церемония.

Но след това забравям за публиката ни. Забравям всичко, освен сухата топлина на устните ни. Белите ми дробове се стягат, свиват се. Чувствам как кожата ми започва да блести с нарастващата топлина в дробовете ми. Гореща вълна се надига към гърдите ми.

Това не е най-умното нещо, което някога съм правила.

Отдръпвам се, преди да е станало твърде късно. Усещам парата в дъха си и стисвам устни. Ноздрите ми се разширяват, докато топлината излиза през тях. Докосвам с пръсти лицето си, за да се уверя, че всичко е наред.

— Здравей, Уил, Ясинда. — Зендър минава покрай нас, тясното му лице е подозрително благо, а тъмните му очи са тънки като цепки, празни и бездушни.

Тялото на Уил се напряга. Онзи мускул отново трепва на челюстта му.

Ангъс е по-неприкрит. Голяма едра маймуна, ходеща до брат си със зяпнала уста.

Уил ги наблюдава с тежък поглед, докато се отдалечават. Първият звънец бие.

— Ще закъснеем. — Поглеждам към входната врата, към която се насочва множеството. Стотици тела. Тамра ми кимва, преди да се присъедини към потока.