Друговремец [bg]

Зад прозореца клоните на брястовете вършееха във въздуха. В другия край на къщата хлопаше хлабав кепенец и ми хрумна, че няма да е зле да спуснем своя, макар че разразяващата се буря беше вълнуваща гледка.

- Твърде ветровито е за призраци - казах аз. - Не си ли падат повече по мъртвешка тишина и мъгливи нощи в гробището?

Франк се позасмя глуповато.

- Е, сигурно е било заради някоя от небивалиците на Бейнбридж и твърде многото шери, повече, отколкото възнамерявах да изпия. Нищо работа.

Но вече ме беше заинтригувал.

- Какво точно видя? - попитах, докато се разполагах на стола пред тоалетката. Направих жест към бутилката уиски и Франк побърза да налее две питиета.

- Ами, просто един мъж - започна той, като си отмери петдесетина грама и стотина за мен. - Стоеше на пътя отвън.

- До тази къща? - Засмях се. - Значи сигурно е бил призрак. Никой с всичкия си не би стоял навън в такава нощ.

Франк наклони каната над чашата си и ме погледна обвинително, когато разбра, че няма вода.

- Не ме гледай така. Ти използва всичката вода. Но нямам нищо против да е чисто. - Отпих, за да го докажа.

Франк сякаш се изкуши да отскочи до долу, за да напълни каната, но се отказа и продължи да разказва, като отпиваше така, все едно чашата му съдържаше сярна киселина, а не най-добрия едномалцов „Гленфидиш“.

- Да, стоеше от тази страна, в края на градината, оттатък оградата. Стори ми се, че... -Поколеба се, взрян в чашата си. - Стори ми се, че гледа към твоя прозорец.

- Моя? Забележително! - Не успях да потисна леката тръпка по гърба си и прекосих стаята, за да затворя кепенците, макар че май беше малко късно за това. Франк ме последва, като продължи да говори:

- Да, аз също те виждах отдолу. Решеше се и ругаеше, защото косата ти все настръхваше.

- В такъв случай въпросният господин навярно хубаво се е посмял - отвърнах хапливо. Франк поклати глава, но се усмихна и приглади косата ми с длани.

- Не, не се смееше. Всъщност изглеждаше много нещастен. Не виждах лицето му добре, но така ми се стори от стойката му. Приближих го и иззад гърба му го попитах дали мога да му помогна с нещо. Сякаш не ме чу, а аз си казах, че може би наистина не ме е чул заради вятъра, тъй че повторих и посегнах да го потупам по рамото - за да привлека вниманието му. Само че преди да го докосна, той се обърна, мина бързо покрай мен и продължи надолу по пътя.

- Звучи повече като грубиян, не като призрак - отбелязах, докато привършвах уискито. -Как изглеждаше?

- Здравеняк - отвърна Франк, като се смръщи от спомена. - Шотландец, до последния детайл на носията си. Имаше си кожена торба отпред, а на карираното наметало - прекрасна брошка във формата на бягащ елен. Исках да го попитам откъде я има, но си замина, преди да успея.