Друговремец [bg]

- Еми може би за да си ги гледа - намеси се внимателно госпожа Беърд. - Госпожа Рандал направи много хубави неща от цветове на слез и теменужки, можеш направо да си ги сложиш в рамка и да ги окачиш на стената.

- Хмпф. - Набръчканото лице на господин Круук като че ли показваше, че е готов да приеме подобна възможност. - Щом правите тъй, госпожо, може да ви свършат работа пресите ми, давам ви ги с радост. Не исках да ги хвърлям, обаче не ми трябват.

Уверих го, че много ще се радвам да използвам пресите му за цветя и че още повече ще се радвам да ми покаже къде растат някои от по-редките растения в околността. Той ме изгледа остро за миг, наклонил глава като стар керкенез, но сякаш накрая установи, че интересът ми е искрен, и се разбрахме да се срещнем сутринта за обиколка на местната флора. Знаех, че Франк ще ходи до Инвърнес, за да свери някакви документи в кметството, а аз се радвах да имам причина да не го придружа. Документите ми бяха напълно еднакви.

Малко по-късно Франк се откъсна от викария и се прибрахме заедно с госпожа Беърд. Не бях склонна да споменавам кръвта на петела, но Франк не страдаше от подобна свенливост и жадно я разпита за историята на обичая.

- Предполагам, че е доста стар, нали? - попита той, докато шибаше с пръчка плевелите покрай пътя. Лободата и очеболецът вече цъфтяха, а виждах и напращелите пъпки на жълтугата. Още седмица и щяха да нацъфтят.

- Ами че да. - Госпожа Беърд се клатушкаше в бързо темпо и не жалеше младите ни крака. - От незапомнени времена, господин Рандал. Отпреди дните на гигантите.

- Гиганти ли? - попитах.

- Да. Фион и Феин.

- Келтски народни приказки - отбеляза с интерес Франк. - Това са техни герои. С нордически корен, навярно. Нордическото влияние е силно тук, чак до западния бряг. Някои от местата са именувани в нордически стил.

Завъртях очи, предусещайки поредния изблик, но госпожа Беърд се усмихваше мило и го насърчаваше. Вярно е, каза, била на север и видяла скалата на Двамата братя, а тя била останка от викингите, нали?

- Слизали са по онези брегове стотици пъти между 500 г. и 1300 г. - каза Франк, вперил замечтан поглед в хоризонта. Навярно разпредения от ветровете облак насреща му приличаше на драконов кораб. - И са донесли много от митовете си. Тук има плодотворна почва за митове. Нещата като че ли здраво се вкореняват.

Можех да повярвам на това. Здрачаваше се, идваше и буря. На призрачната светлина под облаците дори чисто новите къщи покрай пътя изглеждаха древни и зловещи като камъка на пиктите на стотина метра от нас, който маркираше кръстопътя вече хиляда години. Нощта изглеждаше подходяща да си стоиш вкъщи с хлопнати кепенци.