Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Друговремец [bg]
Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Друговремец [bg]

Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:

Годината е 1945-та. Клеър Рандал, бивша медицинска сестра току-що се е завърнала от фронта и заедно със съпруга си, Франк Рандал, се отправя на втори меден месец високо в планините на Шотландия. Всичко върви прекрасно до момента, в който Клеър не навлиза в кръг от древни мегалити. И излиза от другата страна, само за да осъзнае, че се е озовала в една разкъсвана от войни и кланови междуособици Шотландия през лето Господне...1743. Без да разбира как, Клеър преминава през портал на времето и се озовава в центъра на конфликти и интриги, които не разбира и които застрашават живота й. Но също така попада на Джейми Фрейзър – галантен и образован шотландски боец, чийто живот се оказва в нейните ръце. ОТЗИВИ ЗА ДИАНА ГАБАЛДОН И „ДРУГОВРЕМЕЦ“
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 311
Перейти на страницу:

Задържах поглед върху витрина с битови стоки - бродирани покривки, калъфи за чайници, кани и чаши, купчина тави за пай и комплект от три вази.

Никога не бях притежавала ваза. През войната, разбира се, живеех в общежитието за сестрите в болница „Пембрук“, а после във френски лазарет. Но и преди това не се бях застоявала на едно място достатъчно дълго, за да купувам нещо подобно. Дори и да имах ваза, чичо Ламб щеше да я напълни с късове от древни глинени съдове, много преди да стигна до нея с китка маргаритки.

Куентин Ламбърт Бюшамп. Кю за студентите си по археология и приятелите си. Д-р Бюшамп в академичните кръгове, сред които се движеше и изнасяше лекции. Но за мен винаги бе чичо Ламб.

Единствен брат на баба ми и единствен мой жив роднина, когато се озовах при него петгодишна, малко след като родителите ми загинаха в катастрофа. Тъкмо се готвеше да замине за Близкия изток, но отложи пътуването си достатъчно, за да организира погребението, да уреди въпроса с имуществото на родителите ми и да ме запише в благоприличен девически пансион. Който категорично отказах да посещавам.

На тротоара до колата, изправен пред нуждата да откопчи пръстчетата ми от дръжката на шофьорската врата и да ме довлече до стълбите на пансиона, чичо Ламб - а той мразеше личен конфликт от всякакъв род - изпуфтя от безсилен гняв, сви рамене и прати здравомислието си на вятъра, заедно с новозакупената ми сламена шапка с панделка.

- Проклета му работа - мърмореше, докато я гледаше в огледалото за задно виждане как се носи безгрижно в далечината, а колата ревеше нагоре по стръмната улица. - И бездруго никога не съм харесвал как им стоят шапките на жените.

Хвърли ми свиреп поглед.

- Имам едно изискване - рече със страховит тон. - Няма да си играеш на кукли с персийските ми статуетки. Всичко друго, само не това. Ясно?

Аз кимнах удовлетворена. И поех с него към Близкия изток, към Южна Америка и още десетки археологически обекти по цял свят. Научих се да чета и пиша от чичовите чернови на академични статии, научих се да копая отходни ями и да преварявам вода, както и още много други неща, крайно неподходящи за млада дама с добър произход - докато не срещнах красивия тъмнокос историк, дошъл да посъветва чичо Ламб по въпрос от френската философия, свързан с египетските религиозни практики.

Дори след брака си с Франк живеехме като номади, както подобаваше на собствената му академична позиция, и поделяхме времето си между конференции на Континента и временни квартири, докато войната не ни раздели - него към Лагера за подготовка на офицери и Разузнаваческия отдел на МИ6, а мен към Лагера за подготовка на медицински сестри. Макар и женени от осем години, едва сега щяхме да се сдобием с първия си истински дом, къщата в Оксфорд.

Стиснах здраво чантата си под мишница, влязох в магазина и купих вазите.

С Франк се срещнахме на пресечката на Хай Стрийт с Гиърсайд Роуд и заедно поехме по него. Франк вдигна вежди, когато видя какво съм купила.

- Вази? Чудесно. Може би сега ще спреш да слагаш цветя в книгите ми.

- Не са цветя, а ботанически екземпляри. Ти самият ме насърчи. За да имам занимание.

- Така е. - Той кимна благосклонно. - Но не съзнавах, че всеки път, когато отворя нещо за справка, в скута ми ще изпадат зелениши. Какво беше онова ужасно ронливо кафяво нещо, което сложи в моя Тъскъм и Банкс?

- Седмолист. Помага при хемороиди.

- Готвиш се за неуморно настъпващата ми старост? Колко тактично от твоя страна, Клеър.

Преминахме със смях през портата и Франк ме пусна да се кача първа по тесните стъпала.

Ненадейно ме хвана за лакътя.

- Внимавай! Не стъпвай там.

Надигнах леко крак над голямото кафеникавочервено петно на най-горното стъпало.

- Колко странно - рекох. - Госпожа Беърд търка стълбището всяка сутрин, виждала съм я. Какво ли е това?

Франк се наведе и подуши внимателно.

- Ако трябва да гадая, мисля, че е кръв.

- Кръв! - отстъпих рязко назад. - Чия? - Погледнах през прозореца. - Да не би да се е случило нещо с госпожа Беърд? - Не можех да си представя как спретната ни хазяйка би оставила петно кръв да изсъхне на стълбището, освен ако не й се е случило нещо катастрофално. За миг се запитах да не би във всекидневната й да се укрива луд убиец с брадва, който се готви да ни връхлети със смразяващ кръвта крясък.

Франк поклати глава отрицателно и се надигна на пръсти, за да погледне над плета в съседната градина.

- Не, не мисля. Има подобно петно и пред прага на Колинс.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 311
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)