Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 ... 3 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 66
Перейти на страницу:

Сгушихме се в нишата при Моли и Пес не само заради топлината, но и за да не сме сами. Аз лежах в мрака и слушах вятъра, който постепенно утихваше. Дъждът беше спрял и вече не трополеше по покрива и капаците на прозорците. Ако времето се задържеше сухо, мама със сигурност щеше да се прибере още тази нощ — дори преди да съм заспала — помислих си аз.

Но когато се събудихме на сутринта, нея все още я нямаше.

3.

Дракан

На следващата сутрин се опитахме да се държим така, сякаш нищо не се е случило. Давин отиде да отвори капаците на прозорците. Все още беше облачно, но вятърът бе утихнал. Аз налях вода от помпата на двора, запалих огън в огнището и приготвих овесена каша. Мели поиска малко мед в своята.

— Достатъчно мед яде вчера — казах й аз. — Ще вземеш да заприличаш на голяма дебела мецана.

— Не съм дебела — отвърна ми тя. — Даже съм слаба!

Наистина беше така. Тя беше пухкавка, но тази пухкавост създаваше приятно усещане за мекота и очарование, като перата на гълъбица или кожухчето на малко котенце. Имаше права, пълна с блясък червеникавокафява коса, като мама и Давин, с малко повече червени, отколкото кафяви оттенъци. Аз бях единствената в семейството с коса като конска опашка.

— Добре — казах й аз. — Но все пак би било добре, ако медът ни стигне до края на зимата.

— Мама винаги ми дава пълна лъжица!

— Не, не става — започнах аз, но Давин ме прекъсна.

— Дай й колкото мед иска — каза ми той. Беше застанал до прозореца и гледаше към пътя.

— Но, Давин….

— Не бъди толкова строга с нея, Дина.

— Не е това… — погледнах лицето му, върху което беше изписана умора, и ръцете му, които беше скръстил на гърдите си, сякаш му беше студено. — Добре ли си?

— Да, всичко е наред. Но съм гладен. Скоро ли ще е готова кашата?

Знаех, че се тревожи за мама. Но се престорих, че не съм забелязала това. Сипах им овесена каша, а в тази на Мели сложих пълна лъжица мед.

— Дъждът е спрял през нощта — казах аз тихо на Давин.

— Да — отвърна ми той. — И вече не духа.

Спогледахме се през кухненската маса, но не си казахме нищо повече.

— Ето — рекох аз и подадох лъжицата от меда на Давин. — И на нас ще ни дойде добре малко сладко.

Към пладне слънцето се показа иззад облаците, но мама още я нямаше. Бяхме нахранили козите, кокошките, гълъбите и зайците. Бяхме събрали и обрулените през нощта от вятъра ябълки в градината зад къщата. Зелената ми пелерина беше почти суха и мирисът на суроватка се усещаше съвсем леко.

— Къде е мама ? — попита Мели. — Защо се бави толкова?

— Не знам, Мели.

Тя захлипа.

— Страх ме е. Къде е мама?

— Знаеш ли какво — казах аз и я хванах за ръката. — Сега Давин ще те заведе в ковачницата при Рикерт и Елин. Там ще си поиграеш със Сал и Тенна, докато мама се прибере.

Лицето на Мели грейна.

— Дали Елин ще изпече сладкиш?

— Може би — отвърнах й аз. — Тя често го прави, нали?

А и жената на ковача имаше слабост към Мели и нейните големи зелени очи.

— Ти няма ли да дойдеш? — попита Давин.

Аз поклатих глава.

— Най-добре поне един от нас да остане тук. А пък и за вас ще е по-добре, ако мен ме няма.

— Рикерт не се страхува от теб — възрази по-големият ми брат.

— Да, може би не се страхува, но никога не ме гледа в очите. А и… след вчерашната случка ще е най-умно да не се вясвам в града известно време.

— Това не е решение на проблема — отвърна ми той. Изглеждаше хем загрижен, хем ядосан.

— Може и да си прав, но аз оставам тук.

Когато Давин и Мели се скриха зад кокошарника, аз взех кошницата с ябълки и започнах да ги беля на пейката пред бараката за дърва. Около мен закръжаха няколко гладни жълто-черни зли оси, привлечени от слънчевата светлина и плодовия аромат. Трябваше внимателно да се оглеждам, когато се присягах за нова ябълка. Набързо пристигнаха и повечето кокошки, закудкудякаха и настана бой за обелките. Пес полегна на слънце край пейката, въздъхна тежко и положи глава на предните си лапи. Докато беше кутре, все не можехме да го отучим да лови оси и пчели, но след като три-четири пъти го нажилиха, сам се отказа. Изведнъж той вдигна глава и изръмжа. Хвърлих поглед към кокошарника. Нима Давин се беше върнал толкова бързо? Тогава се чу трополене от копита по пътя и сякаш камък ми падна от сърцето. Мама се прибираше.

1 ... 3 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)