Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 66
Перейти на страницу:

— Явно няма да е Сила — казах аз мрачно.

Мама се засмя.

— Не — рече тя. — И аз не вярвам да е Сила.

2.

Конникът от Дунарк

Духаше силен вятър, който блъскаше капаците на прозорците. Мама свали голямото корито и го остави пред огнището в кухнята, така че най-накрая можех да се изкъпя и сгрея. Докато миех сплъстената си коса, се чудех дали миризмата на суроватка ще изчезне някога от зелената ми вълнена пелерина. В този момент нямаше как да знам, че много скоро пелерината ми щеше да се пропие с по-ужасни миризми, но тогава това изобщо нямаше да ме притеснява.

След вечеря мама ни позволи да изпечем ябълки на жар за десерт. Скоро из цялата кухня се разнесе силен и приятен аромат, който ме ободри. Всичко беше почти както преди. Но само почти — студеният оловен медальон се удряше тежко в гърдите ми при всяко движение и ми напомняше, че обучението ми беше започнало.

— Какво ти се случи днес? — попита Давин.

— Ще ти разкажа утре — отвърнах аз и се загърнах по-добре в стария син шал на мама. — Сега съм много уморена.

Давин не каза нищо повече. Само кимна. Това беше едно от нещата, които харесвах у него — понякога му се случваше да уцели точния момент, в който да замълчи.

Пес, нашето голямо куче със сива вълниста козина, похъркваше върху чергата пред огнището, а Мели седеше в скута на мама.

— Разкажи ми за Зимния дракон.

— Не сега, Мели.

— Защо не?

— Може би ще ти разкажа преди да заспиш. Ако дотогава кротуваш.

Мама седна на пейката до масата и започна красиво да изписва върху етикети съдържанието на бутилките и бурканите, които беше напълнила днес. Сок от ябълки и круши, вино от бъз и шипки стояха наредени в дълга редица върху масата и чакаха да бъдат надписани.

Пес повдигна глава и тихо изръмжа. На вратата се почука.

За миг всички, без Пес, застанахме. Той се изправи и тромаво тръгна към задния вход. Мама въздъхна и остави перото.

— Кротко, Пес! Давин, би ли отворил — каза тя.

По-големият ми брат Давин ми подаде ябълката на клечка, която държеше, и стана.

— Не могат ли да се научат да идват само денем — промърмори той ядосано.

— Давин!

— Да, да — отивам.

Бях почти сигурна, че това е бащата на Сила. Но никой от нас не беше виждал мъжа, който влезе в коридора, след като Давин отключи. Това не беше нещо необичайно — мама често я посещаваха непознати. Понякога идваха, защото се нуждаеха от помощта на една мъдра жена, която познава билки и лекове както за тялото, така и за душата. Друг път (за щастие — по-рядко) идваха при Жрицата на срама.

— Добър вечер! — поздрави мъжът и погледна косо Пес, който му стигаше почти до кръста.

— Добра да е! — отвърна майка ми. — Влезте вътре на топло. Кучето нищо няма да ви стори.

— Благодаря — каза мъжът и си свали шапката. — Работата не търпи отлагане. Ако, разбира се, вие сте Мелусина Тонере.

Лицето му беше бледо, със сурови черти, а няколко кичура от черната му коса бяха полепнали по потното чело. Приличаше на човек, който е препускал дълго.

— Аз съм. А вие сте… ?

— Не идвам от свое име — каза той, като избягваше погледа на майка ми. — Нося вести от Дунарк.

Пратеникът най-вероятно не забеляза, но аз знаех, че майка ми изтръпна и цялото й същество се стегна като изпъната пружина, когато чу това. Дунарк се намираше на крайбрежието и беше доста отдалечен от Биркене. Едва ли конникът щеше да бие толкова път, ако му трябваше лечител. А Жрицата викаха, когато някъде беше извършено престъпление.

— Дайте да видя — каза тя.

Конникът от Дунарк откачи продълговат кожен калъф от колана си и го подаде на мама. Върху червения восъчен печат, който затваряше отвора на калъфа, видях герба на Дунарк — гарван и под него — вълна. Мама счупи печата и извади един папирус. Разтвори го и го поднесе към светлината, за да може да го прочете. Меките отблясъци на маслената лампа осветяваха правата й рижава коса и нежните й дълги ръце, които стискаха папируса. Само лицето й оставаше в сянка.

— Аха — каза тя накрая. Гласът й прозвуча някак напрегнато, сякаш с всички сили се опитваше да го накара да не трепери. — Най-добре е да тръгваме веднага.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)