Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 13 ... 66
Перейти на страницу:

Черният жребец изглеждаше много голям, но непознатият ме вдигна сякаш бях безтегловна, и ми помогна да седна странично на седлото — също като изисканите дами. Така, разбира се, изглеждах много по-добре, отколкото като замятах пола и възсядах коня напречно… През цялото време имах усещането, че се плъзгам надолу. Мъжът ме бе хванал здраво през кръста с едната си ръка, а с другата направляваше коня с лекота.

— Все още не знам как се казваш — казах аз нервно.

— Дракан — отвърна ми той, без да си направи труда да уточни дали това е малкото му име или фамилията. Конят се затича в лек галоп, а аз трябваше да се задоволя с това да вися от едната му страна. Но макар да се бяхме отдалечили доста от къщи, все още чувах как Пес лае ли лае, сякаш изобщо не възнамеряваше да спре.

4.

Леговището на драконите

Дунарк беше стара крепост, която малко по малко се беше разраснала в град. Намираше се на висока скала, извисяваща се сред равнината — сякаш някой великан беше запратил планина по средата на речната долина. Късното следобедно слънце се отразяваше в реката, в морето, в езерата и в пясъчните плитчини, които се виждаха съвсем ясно оттук. А четвъртитата черна скала на Дунарк се издигаше с острите си зъбери и всяваше страх.

— Била ли си тук преди? — попита Дракан, който през целия път не беше проронил нито дума.

— Веднъж — отвърнах му аз. — С мама. Тогава обаче минахме през онази порта ето там.

Аз посочих Източната порта, до която се стигаше по главния път на Дунарк.

— Ние ще влезем отдругаде — каза ми той. — Така ще стане по-бързо.

Малко преди това се бяхме отклонили от главния път и сега дългокракият дорест жребец следваше един по-тесен, почти пътека. На няколко пъти се наложи да прецапаме през тесни канали и малки езерца, защото нямаше мостове. Надявах се избраният от Дракан път наистина да е по-кратък, тъй като нямах търпение да стъпя с крака върху земята. Не бях свикнала да яздя странично на коня и дупето и гърбът ме боляха от непривичната стойка.

Портата на Дракан беше много по-малка от Източната. Личеше си, че не я използваха често. Край пътеката растяха коприва и бодили, а когато пазачът отвори вратата, пантите й изскърцаха. Стражът припряно поздрави Дракан и заключи след нас.

— Как си? Наред ли е всичко? — попита ме Дракан.

— Да, за момента.

Той кимна и пришпори черния жребец напред през тесния проход между старите ронещи се стени на крепостта. Пространството беше толкова малко, че носовете на ботушите ми се опираха в зида. На места той буквално се надвесваше над пътя и го превръщаше в тунел. Това не ми харесваше. Чувствах се приклещена и не разбирах как черният жребец беше толкова спокоен. Все пак конете обичат волни простори, а не проходи и тунели. В редките мигове, когато изобщо успявах да зърна небето, то изглеждаше недостижимо далечно и макар че лъчите на следобедното слънце обливаха върха на зида, не успяваха да докоснат дъното на прохода. Тук долу царяха само мрак, влага и студ. И все пак пътят се виеше с остри завои и чупки нагоре към върха на скалата Дунарк, където се намираха и крепостта, и градът. Когато за първи път дойдох тук с мама, бях малко стресната от необичайно многото хора и животни, каруци и сергии край Източната порта. Сега беше съвсем различно — по целия път от портата до крепостта не срещнахме друга жива душа, освен пазача. Това обаче ми се нравеше още по-малко.

Накрая стигнахме до още една порта с пазач, който поздрави Дракан и ни пусна в някакъв двор, където въпреки всичко можех да дишам нормално — тук нямаше стени, които да ме притискат от двете ми страни. Дракан извика, появи се един мъж и хвана дорестия жребец за юздите. Бях благодарна, че най-накрая ме свалиха от коня. Почти не си усещах единия крак и ми беше трудно да стоя права, но Дракан ме хвана за ръката.

— Оттук, Дина, — каза ми той и ме поведе към някаква каменна стълба, която слизаше надолу и водеше до тежка, обкована в черно желязо врата. Зад нея се простираше дълъг подземен коридор, после минахме по още едни стълби и още един коридор… Помислих си, че човек лесно би могъл да се изгуби в място като това. Накрая Дракан спря пред една решетка.

1 ... 5 6 7 8 9 10 11 12 13 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)