Хилядният етаж [bg]

— Искаш ли? — тихо каза той и й подаде бутилката.

— Да. — Лида се насили да откъсне поглед от миглите му, където снежинките се трупаха като течни звезди. Отпи дълга глътка от крем-уискито. Беше гъсто, сладко като десерт, с послевкус, който прогори гърлото й. Тя усети как главата й олеква, почувства се замаяна от горещата вана и близостта на Атлас. Може би действието на адреналиновия бонбон все още не беше отшумяло или пък нейното вълнение я караше да се чувства необичайно безразсъдна.

— Атлас — също така тихо каза тя и когато той се обърна към нея, вдигнал вежди, се наведе напред и го целуна.

След кратко колебание той отвърна на целувката й, ръцете му се плъзнаха в гъстите й посипани със снежинки къдрици. Лида изгуби представа за времето. По едно време горнището на банския й падна, а след това и долнището — не че беше много облечена, — Атлас шепнеше: „Сигурна ли си?“, и тя кимна, а сърцето й заблъска. Разбира се, че беше сигурна. Не помнеше някога да е била по-сигурна.

На следващата сутрин почти изтича в кухнята, косата й все още влажна от парата на горещата вана, а споменът за близостта с Атлас още пареше кожата й, също като нова татуировка. Само че той си беше тръгнал.

Беше се качил на първия самолет за Ню Йорк. Баща му каза, че искал да види Ейвъри. Лида само кимна, въпреки че усети как й прилошава. Знаеше истинската причина, поради която Атлас си беше тръгнал. Избягваше я. Добре, помисли си тя, и гневът се надигна, за да замаскира болката от загубата; щеше да му покаже тя на него. И тя щеше да се престори на безразлична.

Само че така и не получи шанс да се изправи очи в очи с Атлас. По-късно същата седмица той изчезна, още преди да започне училище, въпреки че беше пролетният семестър на последната му година. Последва кратко и настървено търсене, ограничено само до семейството на Ейвъри. То приключи за броени часове, след като родителите му научиха, че е добре.

Сега, почти година по-късно, изчезването на Атлас вече не беше новина. Родителите му се смееха и повтаряха, че това е най-обикновена младежка прищявка: Лида бе чувала тези думи безброй пъти на коктейли, когато те твърдяха, че синът им си е дал година, за да обиколи света, и че идеята всъщност е била тяхна още от самото начало. Така разправяха и не отстъпваха от твърденията си, но Лида бе научила истината от Ейвъри. Семейство Фулър нямаха представа къде е Атлас и кога — и дали изобщо — ще се върне. Той се обаждаше периодично на сестра си, но местонахождението му бе винаги добре криптирано, а когато тя получеше съобщението, той вече бе другаде.