Хилядният етаж [bg]

— Добре, дами и господа. — Ви бръкна в чантата си и извади купчинка лъскави златни лепенки, всяка с размерите на нокътя на палеца на Райлин. — Кой иска малко комунални?

— Мама му стара — възкликна Лъкс през смях. — Как ги напипа?

— Супер си! — Хиръл перна ръката на Андре.

— Ама ти сериозно ли? — попита Райлин и гласът й разкъса радостните възгласи. Тя никак не харесваше комуналните. Те създаваха нещо като групов кеф, което й приличаше на натрапничество, все едно да правиш секс с група непознати. Най-кофти беше, че нямаше начин да контролираш кефа и че изцяло зависиш от другите. — Мислех, че тази вечер ще пушим — натякна тя. Дори си беше донесла халюциногенната запалка, малката компактна лула, която можеше да се използва почти за всичко — черен блясък, бодлички и, разбира се, халюциногенните водорасли, за които беше създадена.

— Шубе ли те е, Майърс? — предизвика я Ви.

— Изобщо не ме е шубе. — Райлин изпъна гръб и погледна Ви — Просто ми се правеше нещо друго.

Таблетът й завибрира — получаваше есемес. Беше от Криса. „Направих печените ябълкови хапки на мама — пишеше тя. — Ако решиш да се прибереш“.

Ви я наблюдаваше открито и предизвикателно.

— Все ми е тая — въздъхна момичето. — Защо пък не? — Протегна ръка, взе една лепенка и я шляпна от вътрешната страна над сгъвката на лакътя, където вената бе най-близо до кожата.

— Така си и мислех — заяви Ви. Останалите също протегнаха ръце за лепенки.

Влязоха в машинното и неочаквано единственото, което Райлин чуваше, беше електронна музика. Тя думтеше гневно в черепа й, заглушаваше всички други мисли. Лъкс стисна ръката й и започна да подскача истерично, изкрещя нещо неразбираемо.

— Кой е готов за партито?! — възкликна диджеят, качил се на охладителна цистерна, усилвателят разпращаше гласа му в цялото помещение. Тук беше горещо, натъпкано с потни тела. Разнесоха се оглушителни викове. — Добре — продължи той, — ако имате златен пач, лепвайте го веднага, защото аз съм диджей Лоуи и ще ви отнеса на най-лудешкото препускане в живота ви. — Бледата светлина се отрази върху морето комунални пачове. Почти всички присъстващи имаха, забеляза Райлин. Щеше да е суперско.

— Три… — изрева Лоуи и започна обратното броене. Лъкс се разсмя гръмко и скочи на пръсти в опит да погледне над тълпата. Райлин погледна към Ви; татусите му се мятаха още по-неудържимо от обикновено около пача, сякаш кожата му бе наясно какво ще се случи.

— Две… — Повечето от тълпата се присъединиха към обратното броене. Хиръл застана зад Райлин и я прегърна през кръста, отпусна брадичка на главата й. Тя се облегна назад, на него, и затвори очи, стегна се за ефекта от комуналния пач.

— Едно! — Писъкът отекна в помещението. Лоуи посегна към таблета, който се носеше пред него, и включи електромагнитния пулс, настрои го към честотата на комуналните. В същия миг всички пачове излъчиха вълни стимуланти в кръвния поток на всички, които си ги бяха лепнали. Върховният синхронизиран ефект.