Лятото на ангелите [bg]

— Сигурна ли сте?

— Да… — оглеждам мечетата по полицата и сверявам всяко със спомена за това кога и как съм се сдобила с него или кой ми го е дал. — Моите не липсват и не са разместени, няма и допълнителни.

— Ами аз…. Ще го съобщя на детектив Холмс.

Просто за всеки случай проверявам сейфа за оръжие, вграден в пода под леглото, но и двата ми лични пистолета са там, а мунициите са все още в касата в килера при обувките ми.

— Трябва да се преоблека, но знам, че няма да ме изпуснете от поглед. Има ли шанс да гледате в краката ми?

— Да, госпожо.

Преобличам се бързо, оставям роклята на леглото. При все късния час, обличам си нещо приемливо професионално — в случай че се наложи да ходя от къщата на Уилкинс направо в службата. Все още ни предстои проклетият семинар сутринта и не мисля, че си струва да усложнявам положението и с мъмрене, че съм с неподходящо облекло.

В кухнята се покатервам на плота до хладилника и бъркам в малкото шкафче над уредите, стържа с пръсти по стената му, докато не напипвам резервните ключове, залепени за дъската. Вик, Едисън, Стърлинг и Шевон имат собствени ключове, но ми се струваше добра идея да имам и допълнителен комплект. Скачам долу и ги подавам на полицая, за да види лака за нокти по тях, с който се различава кой за коя ключалка служи.

— Жълтият е за горното резе, зеленият е за долното, синият е за бравата. Оранжевият отключва стъклото над комарника отзад.

— Агенти и ченгета — кима той с разбиране за предпазните ми мерки. — Прозорците?

— Обикновени райбери, няма нужда от специално заключване..

Когато дадох на Шевон нейните ключове, тя получи паническа атака от броя на ключалките ми. Смята, че четири са прекалено много. В резултат на проведения разговор дори специално записахме на лепящо листче, че не ми е позволено да моля хазяина й да слага допълнително заключване и на нейната врата.

Полицаят заключва зад нас и се налага да застана неподвижно и да си поема дълбоко дъх заради клокоченето в червата ми. Това е моят дом — онова, което е само мое, и ето че ме гонят оттук заради нещо, което все още не мога да осмисля.

Едисън взима сака ми, понеже реакцията му на женското притеснение е джентълменска неловкост. Пропорциите на джентълменство спрямо неловкост варират според личността, която предизвиква реакцията. Той дори ми държи отворена вратата на колата, така че предприемам единствения разумен ход.

Плясвам го по тила — ударът е омекотен от тъмните му къдрици, които са започнали прекалено да бухват и да щръкват.

— Basta![7]

— Mantén la calma[8]! — отвръща той и ме оставя да затворя вратата сама.

Горкият Едисън. С изключение на Вик, той е обречен да прекара живота си, обкръжен от силни, опасни и мнителни жени — и няма как да се измъкне. Така и не успях да разбера какво е сторил, за да заслужи подобно кошмарно битие.