Лятото на ангелите [bg]

— Значи родителите му със сигурност са мъртви?

Детектив Холмс поглежда телефона си и кимва:

— О, да. Детектив Миньоне отговаря за случая. Казва, че ако искате да хвърлите едно око, ще ви запише имената.

— Наистина ли? — пита Едисън и май влага в думите си повече съмнение, отколкото е възнамерявал.

— Знаем, че това не е случай на Бюрото, но като нищо може да стане такъв. Да вървят по дяволите юрисдикциите, предпочитам да ви държа осведомени, преди проблемът да се закучи!

— Благодаря ви.

— Агент Райън е свободна да си върви…

За минута бях забравила за Шевон.

— Сигурно ще й се обадим с няколко въпроса, но няма причина да я държим тук. Агент Рамирес, имате ли нужда от нещо от къщата, преди да опънем лентата?

Сърцето ми пада в петите при споменаването на лентата. Очевидно не бих могла напълно да скрия случая от съседите, но лентата ще усложни положението още повече.

— Ако е възможно — отговарям.

Кимам окуражително на Рони, докато парамедиците и полицаят го съпровождат покрай мен, по-дребният от тях държи дланта си долепена до рамото на момчето.

Рони се обръща да ме погледне, ококорен и с известна доза обида.

— Всичко с него ще бъде наред — уверява ме Холмс тихо.

Едисън сумти.

— Поне в определен смисъл на „наред“…

Подобно преживяване оставя белези, дълбоки и винаги леко разранени. Все едно как в крайна сметка ще закърпи душата си Рони, той ще вижда шевовете — както и всеки друг, способен да ги открие по белезите в неговото сърце.

— Ще отида да съобщя новината на агент Райън.

Вадя ключовете си от чантичката и ги разклащам пред Едисън.

— Ще й позволя да вземе колата ми, ако се чувства достатъчно добре да кара. Нейната е в гаража на работа, така че вземането й няма да е проблем.

— Buena suerte[5].

Излизам в края на алеята, а междувременно първоначалният шок на Шевон е прераснал в бясна ярост и тя обикаля в стегнати кръгчета с подскачащ воал къдрици около раменете си. Изглежда страхотно, но няма да й го кажа.

— Детективът разреши да се прибереш. В състояние ли си да шофираш, или искаш да те закарам?

— Това някой от случаите ти ли е? — пита тя, вместо да отговори. — Последвал те е у дома, а?

— Не знаем какво е. Поне засега момчето не изглежда свързано с никой от случаите, по които работим или сме били консултанти. Ще се разровим по него днес, за да проверим.

— Бил е доведен пред дома ти, Мерседес! Казали са му името ти!

— Знам.

— Тогава защо си толкова дяволски спокойна? — съска Шевон.

Не съм, но пък малцина биха го усетили. Няма как да я виня, че не е сред тях. Ръцете ми не треперят, гласът ми е равен, но през мен трепка електричество, от което всичко сякаш се ускорява до милион километра в час.

— Виждала съм и по-лоши неща — казвам накрая.

Което може и да е грешната реплика. Приятелката ми грабва ключовете от ръката ми с такава сила, че я блъсва.

— Утре ще ти изпратя съобщение на кой етаж в гаража съм паркирала!