Лятото на ангелите [bg]

— Не. Той каза, че не е пострадал, така че предпочетох да го оставя на вас. Агент Едисън обиколи къщата и я огледа, но като изключим това, движение е имало само около колата, по протежение на алеята с плочките и там, където седя.

— Агент Едисън? Нещо съществено?

Той поклаща глава.

— Няма видими следи от кръв, нито от опит за влизане с взлом около прозорците или задната врата, нито кръв или мръсотия, или боклуци на задната веранда. Никой не чака в засада, не забелязах и очевидни отпечатъци.

— Какво каза детето?

— Постарах се да не го разпитвам много — признавам, но предавам всичко, което ми сподели Рони.

Детектив Холмс слуша внимателно, като почуква с пръсти по малкото тефтерче, което стърчи от джоба й.

— Добре. Надявам се, знаете, че не тая лоши чувства, но…

— Къде искате да застанем?

Усмивка трепва по устните й и тя кима.

— На дъгата на алеята? Ще ми се да ви вижда хлапето, но и да има известно разстояние. Ако нямате против да ни представите?

— Разбира се.

Едисън ми подава ръка да стана и така се обръщам към детето, което ме гледа от люлката на верандата.

— Рони? Това е детектив Холмс. Тя ще ти зададе няколко въпроса за случилото се тази нощ, става ли? Ще поговориш ли с нея?

— Аз… — той мести поглед между мен и полицайката, свежда поглед към оръжието в кобура на колана й, после потреперва и се втренчва в пода. Прошепва:

— Добре.

Холмс се мръщи замислено.

— Може да ми потрябва…

— Просто ме повикайте! — сръчквам Едисън в лопатката, за да го размърдам, и се отдалечаваме по алеята, така че аха да изчезнем зад ъгъла на къщата. — Още не съм казала на Вик.

— Обадих му се, като идвах насам — отвръща партньорът ми и стърже с кокалчета по грубата четина на брадичката си. — Каза да го държим в течение и да не безпокоим Стърлинг тази нощ. Ще й кажем сутринта.

— Това не е случай на Бюрото.

— Именно — Едисън поглежда през рамо към края на алеята. — Шевон не изглежда доволна.

— Чудно защо ли — имахме романтична среща и при прибирането вкъщи заварихме окървавеното дете на прага ни. Защо ли да е недоволна?

— Рони Уилкинс. Името говори ли ти нещо?

— Не, със сигурност ще има досие при социалните…

Наблюдавам как парамедиците и полицаите преглеждат Рони, вземат проби и търсят улики. Спират преди всяка стъпка и се уверяват, че имат разрешението му. Подходът им видимо го обърква. Не го тревожи това, че го докосват, а че го питат, преди да го направят. Холмс се обляга на перилата на няколко крачки встрани и гледа да се увери, че не го притискат и не надвисват над него. Позволяват му да задържи мечето, като от време на време го молят да го премести в другата си ръка, но не го пипат нито веднъж. Хубава гледка.

— Защо теб?

— Наистина се надявам да разберем, понеже си нямам грам представа.