Левиатан [bg]

Четирикраките корвети, които беше пилотирал преди месец, имаха само лостове за управление, уред за измерване на горивото и компас. Но сега пред него бяха наредени безброй стрелки, които потрепваха като мустаците на изнервен котарак.

За какво служеха всички тези неща?

Отмести очи от контролния пулт и се взря през визьора. Разстоянието до земята го замайваше, сякаш гледаше надолу от върха на сеновала и се канеше да скача.

Началото на гората беше само на двадесетина метра. Наистина ли очакваха да пилотира тази машина през наредените нагъсто дървета и заплетените корени… през нощта?

— Когато пожелаете, млади господарю — каза граф Волгер и вече звучеше отегчен.

Алек стисна зъби, решен да не дава повече поводи за забавление на графа. Премести лостовете напред и огромните даймлерови двигатели започнаха да набират сила от завъртането на зъбните предавки и да се задвижват.

Буреходът се надигна бавно, а земята започна да се отдалечава още повече. Алек вече можеше да вижда през короните на дърветата, чак до мъждиво блещукащата Прага.

Издърпа обратно левия лост и избута напред десния. Машината тежко се задвижи напред с нечовешки голяма крачка, притискайки го навътре в пилотското кресло.

Десният педал се надигна леко, когато кракът на самохода удари земята и избута ботуша на Алек. Той се извиваше върху контролните лостове, прехвърляйки тежестта от единия крак на другия. Кабината се люлееше като къщичка на дърво при силен вятър, залитайки назад и напред при всяка гигантска крачка. От двигателите долу се надигна хор от съскане, а стрелките на измервателните уреди играеха, докато пневматичните колена на Бурехода поемаха тежестта на цялата машина.

— Добре… отлично — мърмореше си Ото от мястото на командира. — Само внимавайте с коленното налягане.

Алек се осмели да хвърли един поглед на контролното табло, но нямаше никаква представа за какво говори учителят Клоп. Коленно налягане? Как изобщо някой би могъл да следи всички тези стърчащи от таблото иглички, без да вреже цялата машинария в някое дърво?

— Така е по-добре — рече мъжът след още няколко крачки. Алек кимна сковано, прещастлив от това, че не ги е преобърнал още.

Гората вече беше пред лицата им, изпълвайки целия визьор с тъмна плетеница от форми. Покрай тях профучаха и първите лъснали на светлината клони, закачайки ръбовете на визьора и заливайки Алек със студени душове роса.

— Дали да не запалим светлините? — попита той.

Клоп поклати глава.

— Забравихте ли, млади господарю? Тренираме за това да останем незабелязани.

— Доста неприятен начин да пътуваш — промърмори Волгер и Алек отново се зачуди защо изобщо този човек е с тях. Да не би да следваше урок по фехтовка? Що за воин-Моцарт се опитваше да създаде баща му от него?

Скърцането на механизмите изпълваше кабината. Левият педал подскочи и удари стъпалото на Алек, а цялата машина се наклони заплашително напред.