Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Шумът на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Шумът на времето [bg]

Электронная книга - «Шумът на времето [bg]». Краткое содержание книги:

Изкуството е шепотът на историята, който звучи по-силно от шума на времето. През май 1937 г. един млад мъж всяка вечер застава на площадката до асансьора в своя ленинградски блок и чака. Служителите на НКВД винаги идват посред нощ. Той не знае дали ще бъде арестуван, или просто отведен на разпит. Нито един от известните хора, които познава, вече не може да му помогне. Самият той е знаменитост, през последните години са го аплодирали навсякъде – от Швеция до Америка и Аржентина. Но ето че у дома е изпаднал в немилост. Защото операта му „Лейди Макбет от Мценска околия“ не е харесала на Сталин... Дмитрий Шостакович е героят на новия роман на Джулиан Барнс. Една история за сблъсъка на властта и изкуството, за компромисите и творческата съвест, малодушието и куража.
1 ... 3 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 61
Перейти на страницу:

Майка му беше непреклонна жена - както по темперамент, така и по необходимост. Тя го закриляше, работеше за него, възлагаше му всичките си надежди. Разбира се, че я обичаше - как иначе?, - но имаше... трудности. По-силните неминуемо влизат в сблъсъци; по-слабите също тъй неминуемо гледат да ги избягват. Баща му винаги бе избягвал трудностите, отнасяше се с чувство за хумор и уклончивост както към живота, така и към съпругата си. Затова и синът, макар да знаеше, че е по-решителен от Дмитрий Болеславович, рядко оспорваше властта на майка си.

Но той знаеше, че тя има навика да чете дневника му. И нарочно пишеше там за някоя предстояща след две-три седмици дата: „Самоубийство“. Или понякога: „Сключване на брак“.

Тя също умееше да заплашва. Всеки път когато той се опитваше да напусне дома си, София Василиевна казваше на другите, но в негово присъствие: „Синът ми първо ще трябва да мине през трупа ми“.

И двамата нямаха представа доколко сериозен е другият.

* * *

Веднъж той стоеше зад кулисите на камерната зала на Консерваторията, обзет от униние и самосъжаление. Все още беше студент и първото публично изпълнение на музиката му в Москва не мина добре - публиката очевидно предпочиташе творчеството на Шеба-лин. Тогава един мъж във военна униформа изникна до него с утешителни думи: така започна приятелството му с маршал Тухачевски. Маршалът действаше като негов покровител, уреди му стипендия чрез командира на Ленинградския военен окръг; беше верен и услужлив. Напоследък казваше на всичките си познати, че според него „Лейди Макбет от Мценска околия“ е първата класическа съветска опера.

Досега маршалът само веднъж не бе успял да му помогне. Тухачевски бе убеден, че едно преместване в Москва е най-добрият начин да ускори кариерата на протежето си, и обеща да организира прехвърлянето. Естествено, София Василиевна се възпротиви: синът й е твърде крехък, твърде изнежен. Кой ще го наглежда дали си пие млякото и дали си яде кашата, ако майка му не е до него? Тухачевски имаше властта, влиянието, финансовите ресурси; но София Василиевна все още държеше ключа към душата му. И тъй, той остана в Ленинград.

Също като сестрите си, Митя седна за пръв път пред клавишите на пианото на деветгодишна възраст.

И тогава светът стана ясен за него. Или поне част от света - достатъчно, за да го крепи цял живот. Разбирането на пианото и музиката му се удаде лесно - поне в сравнение с разбирането на други неща. И той работеше усърдно, защото това му се струваше най-лесно. Впрочем просто нямаше как да избегне тази съдба. С годините тя изглеждаше още по-прекрасна, защото му даваше възможност да помага на майка си и сестрите си. Понякога, след успешен концерт, когато бе получил аплодисменти и пари, той се чувстваше почти способен да се превърне в онази митична фигура - мъжа в семейството. Но в други случаи, дори и след като напусна този дом, ожени се и стана баща, все още се чувстваше като изгубено момче.

Онези, които не го познаваха и следяха музиката само от разстояние, може би предполагаха, че това е първото му поражение. Може би смятаха, че даровити-ят младеж, чиято Първа симфония, написана на деветнайсет, бе дирижирана от Бруно Валтер, от Тосканини и Клемперер, се е радвал на едно ясно и безоблачно десетилетие на успехи след онази премиера през 1926 г.

И тези хора, може би знаещи, че славата често води до суета и самонадеяност, сигурно разгръщаха „Правда“ и се съгласяваха, че композиторите лесно се отклоняват от писането на музика, каквато иска да чуе народът. А тъй като всички композитори са служители на държавата, то задължение на държавата е, щом те се залутат, да се намеси и да ги върне към по-пълна хармония с тяхната публика. Звучеше напълно разумно, нали? Само че тези хора си точеха ноктите върху душата му от самото начало: докато все още беше в Консерваторията, някои негови левичарски настроени състу-денти настояваха да бъде лишен от стипендия и изключен. Само че Руската асоциация на пролетарските музиканти и други подобни културни организации от самото си създаване водеха кампания срещу онова, за което той се бореше; или по-скоро срещу онова, за което си мислеха, че се бори. Те бяха решени да смъкнат буржоазните окови от изкуството. Работниците трябваше да бъдат обучени да станат композитори и цялата музика да бъде лесно разбираема и приятна за масите. Чайковски се оказа упадъчен; дори и най-малкото експериментиране се осъждаше като „формализъм“.

1 ... 3 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 61
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)