Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Шумът на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Шумът на времето [bg]

Электронная книга - «Шумът на времето [bg]». Краткое содержание книги:

Изкуството е шепотът на историята, който звучи по-силно от шума на времето. През май 1937 г. един млад мъж всяка вечер застава на площадката до асансьора в своя ленинградски блок и чака. Служителите на НКВД винаги идват посред нощ. Той не знае дали ще бъде арестуван, или просто отведен на разпит. Нито един от известните хора, които познава, вече не може да му помогне. Самият той е знаменитост, през последните години са го аплодирали навсякъде – от Швеция до Америка и Аржентина. Но ето че у дома е изпаднал в немилост. Защото операта му „Лейди Макбет от Мценска околия“ не е харесала на Сталин... Дмитрий Шостакович е героят на новия роман на Джулиан Барнс. Една история за сблъсъка на властта и изкуството, за компромисите и творческата съвест, малодушието и куража.
1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 15 ... 61
Перейти на страницу:

В съзнанието си имаше изграден идеал за любовта... Но ето че асансьорът отмина третия етаж, после четвъртия и сега спря пред него. Той вдигна куфарчето, вратата се отвори и някакъв непознат излезе от кабината, подсвирквайки си „Песен за насрещния план“. Щом зърна нейния композитор, човекът млъкна насред мелодията.

Той знаеше какъв е неговият идеал за любовта. Точно като в онзи разказ на Мопасан за младия гарнизонен командир на град край Средиземно море. Антиб, така се казваше градът, опасан с крепостна стена. Офицерът обичал да се разхожда в гората извън града, където често срещал съпругата на един местен търговец, мосю Парис. Естествено, скоро се влюбил в нея. Жената многократно отхвърляла неговото ухажване -до деня, когато му съобщила, че мъжът й заминава за два дни по работа. Уговорили си среща, но в последния момент жената получила телеграма: съпругът й е приключил сделката по-рано и ще се прибере тази вечер. Обезумял от страст, командирът на гарнизона обявил военно положение и заповядал градските порти да бъдат затворени до сутринта. Завърналият се съпруг бил взет под стража и принуден да прекара нощта в чакалнята на антибската гара. Всичко това само за да се наслади офицерът на няколко часа любов.

Вярно, не можеше да си представи, че е командир на крепост, нито дори на порутена османска порта в задрямало курортно градче край Черно море. Но важен бе принципът. Така трябваше да се обича - без страх, без прегради, без мисъл за утрешния ден. И без да се разкайваш по-късно.

Красиви думи. Красиви чувства. Но такова поведение бе немислимо за него. Можеше да си го представи у един млад лейтенант Тухачевски, ако някога е бил командир на гарнизон. Неговият собствен случай на луда страст... е, това бе съвсем друга история. Две-три години преди да се ожени за Нита, беше на турне в Одеса е Гаук - нелош диригент, но буржоа до мозъка на костите. По това време той все още се мъчеше да накара Таня да го ревнува. Навярно и Нита. След хубавата вечеря той се върна в бара на хотел „Лондон“ и се зазяпа по две момичета. Или може би те първи започнаха да го зяпат. Във всеки случай, дойдоха на масата му. Бяха много красиви и той веднага се прехласна по едната, която се казваше Розалия. Галеше бедрата й, докато разговаряха за изкуство и литература. Откара ги до квартирата им е файтон и приятелката гледаше настрани, докато той опипваше Розалия навсякъде. Не се и съмняваше, че е влюбен. На другия ден двете момичета щяха да пътуват е параход до Батуми и той отиде да ги изпрати. Но така и не стигнаха по-далече от кея, където приятелката на Розалия бе арестувана за проституция.

Това му дойде като гръм от ясно небе. И в същото време изпита ужасна любов към Розочка. Извърши какво ли не - блъскаше глава в стената, скубеше си косата, точно като герой от блудкав роман. Гаук най-строго го предупреди да се пази от двете жени, като каза, че са не само проститутки, а и ужасни кучки. Но това само засили вълнението му - много беше забавно. Толкова забавно, че едва не се ожени за Розочка. Само че, когато стигнаха до гражданското в Одеса, той откри, че си е забравил личните документи в хотела. А после - вече дори не си спомняше защо и как - всичко свърши и той избяга под проливен дъжд в три часа сутринта от един кораб, току-що акостирал в Сухуми. И за какво беше всичко това?

Но главното бе, че не съжаляваше за нищо. Нямаше прегради, нямаше мисли за утрешния ден. И как така едва не се ожени за проститутка? Заради обстоятелствата навярно и заради някакъв елемент на folie а dewcl. А също и заради вродения си дух на противоречие. „Мамо, това е жена ми Розалия. Сигурно не си изненадана. Не прочете ли дневника ми, където бях записал „Брак с проститутка“? Добре е жената да си има професия, не смяташ ли?“ Освен това не беше трудно да се получи развод, тъй че защо не? Изгаряше от любов към нея и няколко дни по-късно едва не се ожениха, а след още няколко дни избяга от нея в дъжда. Междувременно старият Гаук седеше в ресторанта на хотел „Лондон“ и се чудеше дали да си поръча един котлет или два. И кой може да каже кое ще е по-добре? Разбираш едва после, когато вече е твърде късно.

1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 15 ... 61
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)