Изгубеният брат
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубеният брат». Краткое содержание книги:
— Три дни, за да стигнеш от Монтана дотук? Сигурно си имал проблеми с колата — обади се Кейт.
Пити поклати глава.
— Ако имах кола, нямаше да се чувствам свободен. Дойдох на автостоп.
— На стоп? — възкликна Кейт. — Защо не хвана автобус?
— По две причини. Първата е, че както знам от личен опит, хората, които пътуват с автобуси, разказват все едни и същи отегчителни истории, докато всеки шофьор, имал куража да качи стопаджия, със сигурност е човек, с който си струва да поговориш.
Думите му ни накараха да се засмеем.
— Пък и ако се окаже, че шофьорът не е интересен, винаги мога да кажа „Свалете ме в следващия град“. И после да изпробвам късмета си с друга кола. Всяко пътуване на стоп е едно малко приключение. — Пити присви очи развеселено.
— А каква е втората причина да не вземеш автобус? — попитах го аз.
Той внезапно стана сериозен.
— Напоследък трудно си намирам работа. Нямах пари за билет.
— Това ще се промени — рекох му аз. — Мога да ти уредя работа на много места, стига да искаш да работиш като строителен работник.
— Разбира се.
— Междувременно мога да ти дам малко пари.
— Хей, не съм дошъл тук за подаяния.
— Знам. Но иначе откъде ще намериш пари, преди да си започнал работа?
Пити не отговори.
— Хайде. Приеми от мен този малък подарък.
— Добре, и без това ще имам нужда от пари, за да си взема стая в някой мотел.
— Дума да не става — намеси се Кейт. — Няма да отсядаш в никакъв мотел. Ще прекараш нощта при нас.
6
Пити запрати бейзболната топка към сина ми и Джейсън, който обикновено бе непохватен, този път улови топката перфектно и се ухили.
— Виж, тате! Виж на какво ме научи чичо Питър!
— Виждам. Справяш се страхотно. Може би твоят чичо трябва да помисли дали да не стане треньор.
Пити сви рамене.
— Просто съм понаучил някой и друг трик през петъчните вечери, които съм прекарвал в бейзболните паркове на различини градове. Важно е да запомниш едно нещо, Джес — вместо да си зяпаш ръкавицата, дръж под око топката. И гледай да я стиснеш здраво, веднага щом я уловиш.
Кейт се показа на задната врата на къщата и русата й коса проблесна под светлината на кухненската лампа.
— Време е за лягане, малки бейзболисте.
— О, не мога ли да остана още малко?
— Вече ти позволих да останеш половин час повече от обичайното. Утре си на училище.
Джейсън погледна разочаровано чичо си.
— Не търси помощ от мен — каза му Пити. — Майка ти е права.
— Благодаря за урока, чичо Питър. Сега другите деца може би ще ме вземат в отбора си.
— Ако не го направят, само ми кажи и аз ще отида да си поговоря с тях на игрището. — Той разроши пясъчнорусата коса на Джейсън и го побутна с лакът към къщата. — По-добре не карай майка ти да чака.
— Ще се видим утре сутринта.
— Разбира се.
— Радвам се, че ни намери, чичо Питър.
— Аз също — каза развълнувано Пити. — Аз също.
Джейсън влезе в къщата и брат ми се обърна към мен.
— Добро хлапе.
— Да, много се гордеем с него.
Залязващото слънце хвърляше алени отблясъци върху дърветата в задния двор.
— А Кейт е…
— Забележителна жена — прекъснах го аз. — Денят, в който се запознах с нея, е най-щастливият ден в живота ми.
— Несъмнено. Добре си се уредил. Само погледни тази къща.
Изпитах смущение, че притежавам толкова много.
— Служителите във фирмата ми непрекъснато ме закачат с подобни изказвания. Както си разбрал от онова телевизионно шоу, специалността ми е да проектирам сгради, които се сливат почти напълно със заобикалящата ги среда. Когато дойдохме за първи път в града, тази голяма стара викторианска къща веднага привлече вниманието ни. Дърветата, които растат около нея, я правят почти незабележима.
— Изглежда солидна. — Пити сведе очи към загрубелите си ръце. — Не е ли забавно как се нареждат нещата. Е… — Той се отърси от вцепенението си и се засмя. — От треньорството се ожаднява. Бих изпил още една бира.
— Ей сега ще ти донеса.
Когато се върнах с бирите (вътре Кейт бе повдигнала учудено вежди, понеже не беше ме виждала да пия толкова много), носех със себе си и една пазарска торба.
— Какво е това? — полюбопитства Пити.
— Нещо, което пазех заради теб.
— Не мога да си представя какво…
— Обаче се страхувам, че ще ти е твърде малка, за да я използваш, ако решиш пак да играеш с Джейсън.
Пити поклати объркано глава.
— Познаваш ли я? — Бръкнах в торбата и извадих бейзболната ръкавица, когато някога бях намерил под колелото на брат си.
— Боже мой!
— Пазех я през всичките тези години. Никога не съм я вадил от стаята си. Често си лягах с нея и се опитвах да си представя къде си, какво правиш и… — Насилих се да го изрека. — Дали все още си жив.