Изгубеният брат

— Разбира се.

— Точно тук, в Колорадо. Какво хубаво време беше. Естествено дългото пътуване с кола от Охайо беше отегчително. Ако не бяха комиксите, които татко ни купуваше през целия път по магистралата… Но щом пристигнахме, разбрахме, че усилието си е заслужавало. Спането в палатки, походите, катеренето по скалите, риболовът и татко, който ни показваше какво да правим.

— Когато улови първата риба в живота си, ти беше толкова развълнуван, че започна да навиваш макарата, без да се увериш, че рибата се е закачила достатъчно здраво и тя скочи обратно в езерото.

— Помниш такива подробности?

— През годините често мислех за това летуване. Месец след като се върнахме у дома, започна учебната година и… — Дадох си сметка, че нямам сили да говоря за изчезването на Пити. — Дълги години смятах, че това е било най-хубавото лято през живота ми.

— И аз. — Брат ми сведе поглед. Остана така за миг, после се отърси от налегналата го тъга и взе поредната паница. — Както и да е, бях започнал да ти казвам, че може би си се преселил тук, защото подсъзнателно си искал да преживееш отново онова лято.

— Къмпинг ли? — наруши тягосната атмосфера Джейсън.

Всички погледнахме към него. Той помълча, докато довърши второто си парче пай, после каза:

— Татко обеща да ме заведе, но така и не го направи.

— Ходили сме сума ти пъти на поход — отвърнах смутено аз.

— Но не сме спали в палатка.

— Да не искаш да кажеш, че никога не си бил на истински къмпинг? — възкликна Пити.

Джейсън кимна, после добави:

— Е, веднъж спах в палатка в задния двор на Том Бърбик.

— Това не се брои — отсече брат ми. — Трябва да пренощуваш на място, където се чува ревът на лъвове, тигри и мечки.

— Лъвове и тигри? — намръщи се синът ми.

— Той се шегува — разроши косата му Кейт, като остави по нея сапунена пяна.

— Мамо! — писна Джейсън и побърза да я избърше.

— Но идеята не е никак лоша — продължи тя, като гледаше мен и Пити. — Да организирате къмпинг. Можете да отидете на същото място, където някога ви е завел баща ви. Да забравите за изминалите години. Знам, че не ти е било леко, Питър, но сега хубавите времена отново започват.

— Мисля, че си права, Кейт — каза брат ми. — Чувствам го.

— Ами аз? — попита Джейсън. — Не мога ли и аз да дойда?

— Ще отидем всички — рече Пити.

— Съжалявам. Без мен, господа. — Жена ми вдигна ръце. — В събота по програма имам семинар.

Кейт беше психолог и работеше като консултант на корпорации, чийто персонал трябваше да бъде съкратен поради намаляване на производството.

— Освен това нощуването в гората не е сред любимите ми занимания.

— Същото каза и мама. — Пити се обърна към мен. — Помниш ли?

— Да — съгласих се аз.

— Само че — намеси се жена ми, — вашата майка се е страхувала от пчели, а в моя случай става въпрос за естествения подбор.

— Естествения подбор? — повторих озадачено.

— Вие, момчета, сте много по-добре „екипирани“ от мен, що се отнася до изпълзяване от палатка и пикаене в гората посред нощ.