Изгубеният брат

— Нормален е сложно понятие. Питам се дали мога да се чувствам отново нормален. Преди случилото се съм живеел като слепец в един свят на болка, но съм бил твърде глупав, за да го осъзная.

— А сега?

— Мисля, че предпазливостта на Кейт не е излишна. Всичко се случва. В един момент стоях на скалната тераса и се наслаждавах на гледката. В следващия брат ми ме блъсна в пропастта.

— Предпазливостта е добродетел.

— И аз стигнах до този извод. Попитахте ме дали възнамерявам да започна пак работа. Аз вече работя.

— Така ли? — Пейн ме погледна изпитателно.

— Грижа се за семейството си. Моята работа се състои в това да обичам Кейт и Джейсън от цялото си сърце, да благодаря на господ за всеки миг, прекаран с тях, да ги подкрепям и да се грижа за безопасността им.

Пейн ме гледаше ужасно съсредоточено.

— Знаете ли какво, господин Денинг?

— Моля те, наричай ме Брад.

— Колкото повече те опознавам, толкова повече ми харесваш.