Риболовната комедия за един откраднат стомах
- Автор: Сейърс Дороти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимира Накова-Трачева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Риболовната комедия за един откраднат стомах». Краткое содержание книги:
Уимзи изрази съчувствие.
— Ами да, лоша работа. Отгоре на туй мистър Макфърсън и Джок да хукнат презглава след него. Говедата на Дейви Мърси да бяха влезнали, нямаше да направят такава поразия. По едно време се чува един плясък, един трясък и подир малко идва мистър Макфърсън и вика: „Скочи във Флийт — казва — и избяга. Какво е откраднато?“ — пита той. „Не знам — викам аз, — то стана тъй набързо, че не можах нищо да видя.“ „Ела тогава — казва той — да проверим какво липсва.“ Гледахме навсякъде и всичко, ама само дето видяхме, че на шкафа в предната стая му е разбита вратата и само дето са взели туй шише с препарата.
— Аха! — каза Уимзи.
— Аха. Та, значи, излизат двамата с фенери, ама къде ще ти намерят крадеца… Връща се мистър Макфърсън е вика: „Лягам си, щото съм тъй изморен, че нищо повече не мога да направя тази нощ.“ Аз пък му казвам: „Аз няма да си лягам. Мене ме е страх.“ Пък Джок вика: „Дрън—дрън, не се безпокой бе, жена, тая нощ няма да има повече крадци, така ги сплашихме.“ Па залостихме вратите и прозорците и си легнахме, ама аз цяла нощ не мигнах.
— Много естествено — съгласи се Уимзи.
— Чак на другата заран мистър Макфърсън отвори телеграмата. Леле, какво му стана! И като почнаха после телеграмите; напред-назад, напред-назад, ту вкъщи, ту в пощата. После пък намериха парчетата от шишето, дето беше в него препаратът, ей тъй между два камъка в реката. И отиват мистър Макфърсън и Джок с ония дългите куки, дето задържат рибата, и чифт харпуни да претърсват вировете и да гледат под камъните, дано открият препарата. Те и сега са там.
В този момент от тавана се разнесоха три силни думкания.
— Боже опази — възкликна Маги. — Забравих бедния господин.
— Какъв господин? — попита Уимзи.
— Ами тоя, дето го извадиха от Флийт — отвърна Маги. — Извинявайте за малко, сър.
Тя изтича бързо горе. Уимзи си наля трета чаша кафе и запали лулата си.
Скоро му хрумна нещо. Той допи кафето — не беше човек, който се лишава от удоволствията си — и тихо се качи горе, по следите на Маги. Озова се с лице срещу открехнатата врата на една от спалните — същата, която бе заемал по време на престоя си във вилата. Той бутна, вратата. На леглото лежеше червенокос господин; белият бинт, издърпан немарливо над лявото му слепоочие, в никакъв случай не разкрасяваше продълговатите му лисичи черти. На масичката до леглото имаше поднос за закуска. Уимзи пристъпи с протегната за поздрав ръка.
— Добро утро, мистър Фъргюсън — каза той. — Неочаквано удоволствие е за мен.
— Добро утро — отвърна раздразнено мистър Фъргюсън.
— Когато ви видях последния път — продължи Уимзи, като се приближи до леглото и седна на него, — нямах представа, че възнамерявате да посетите моя приятел Макфърсън.
— Махайте се от крака ми — изръмжа болният. — Пукнах си капачката на коляното.
— Колко неприятно. Боли страхотно, нали? Казват, че минават години, докато се оправи — ако изобщо се оправи. На това ли викат фрактурата на Пот? Не знам кой е Пот, но звучи внушително. Как стана? Докато ловяхте риба ли?
— Да. Подхлъзнах се в тази проклета река.
— Ужасно! Е, на всеки може да се случи. Запален въдичар ли сте, мистър Фъргюсън?
— Горе-долу.
— И аз ходя за риба, когато имам възможност. Според вас кои изкуствени мухи са най-подходящи в този край? На мен ми харесват „Гринауейс Гаджет“. Пробвали ли сте ги?
— Не — отвърна кратко мистър Фъргюсън.
— Някои казват, че розовите „Сискет“ били подобри. Вие ползували ли сте ги? Носите ли си кутията за изкуствените мухи?
— Да … Не… — каза мистър Фъргюсън. — Изпуснах я във водата.
— Жалко. Но какво ще кажете за розовите „Сискет“?