Потомъкът на върколака
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Найденов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомъкът на върколака». Краткое содержание книги:
Пак ли той се катери нощем по пълнолуние по стръмните зъбери на скалите? Отдолу, приклекнала в снега и втренчила невиждащ поглед в тъмното, го чака Черната Чума, а очите й жадно проблясват в мрака!
Зовът й е бил чут! Зовът на дивото, на първичното!
Последният потомък на Върколака поема по пътя към своето прокобно, забравено минало, откъдето никой никога не се е завърнал…
Шпервер познаваше като петте си пръста и най-тъмните кътчета на огромната каменна твърд. Свиваше уверено ту наляво, ту надясно.
Останал без дъх, аз едва успявах да го догоня. Най-сетне на една широка стълбищна площадка той спря.
— Фриц — обърна се към мен. — Ще те оставя за малко насаме с прислугата на замъка и ще отида да предупредя за твоето пристигане младата графиня Одил.
— Добре — съгласих се, — прави каквото сметнеш за необходимо!
— Тогава, ето какво! По-напред ще ти представя Тоби Офенлох, нашия достопочтен началник на прислугата, стар войн от гвардията на Нидек, премного видял и патил. Под предводителството на графа той е печелил не една славна битка по бойните полета на Франция!
— Много добре, браво!
— Ще те запозная също и с благопристойната му съпруга — Мари Лагут, французойка, която упорито твърди, че е от знатно потекло и наследница на славен стар род.
— А не е ли така?
— Не…, мен ако питаш. Но между нас да си остане, тя си е обикновена ханджийка, продавала вино, бира и разни неща за хапване на войниците. Ала след един неравен бой тя беше жената, която без ничия помощ докара с двуколка в Нидек героя Тоби Офенлох, който едва ли можеше сам да го стори, тъй като беше оставил в жестокото сражение единия си крак. И какъвто си е щедър по душа, простоват и чистосърдечен, след този случай той се ожени за нея от признателност и благодарност… Нали разбираш какво искам да кажа?…
— Да, разбрах! Отваряй сега, друже, да се вмъкваме вътре, че измръзнах тука отвън!
И понечих да вляза, но Шпервер, упорит и своенравен като всеки германец, държеше до най-малката подробност предварително да ме запознае с нрава и биографиите на хората, с които щях да общувам в близките дни. Така че продължи да ми обяснява кое какво е, като ме държеше за дебелите ръкави на кожуха.
— Още повече, че вътре ще срещнеш и Зебалт Крафт — водача на ловджийската свита на графа. Иначе е тъжен по душа, но трябва ли да се надуе ловния рог — няма равен на себе си! После ще ти представят и Карл Трумпф, иконома! Дано само не са си легнали вече…
При тези думи Шпервер побутна вратата и аз останах изумен на прага при вида на разкрилата се пред мен гледка в бившата стражева зала на замъка Нидек.
Най-напред в дъното на залата забелязах очертанията на три големи прозореца, надвиснали право над бездната. Вдясно имаше някакво подобие на бюфет от стар дъб, целият прашасал и потъмнял от времето, върху който безразборно бяха струпани чаши, бутилки, паници и дори едно буренце, най-вероятно с вино. Вляво се надигаше камина в готически стил с широка зидана завеса, декорирана от двете страни със скулптури, представящи различни средновековни сцени от лов на глигани. Буен огън пращеше в камината и хвърляше зловещи отблясъци. Най-сетне насред залата царствено бе разположена огромна дълга маса с гигантски фенер върху нея, на чиято светлина мътно проблясваха дузина шишета с оловни запушалки.
Такава бе вътрешната наредба, която обхванах от пръв поглед. Особено ме озадачиха обаче хората.
Разпознах веднага иконома по дървения крак — ниско и тлъсто човече с провиснал корем. Носът му беше сплеснат и аленочервен като презряла малина. Човечето носеше огромна избеляла перука, от която над тила му висяха сплъстени мазни кичури; беше навлечено в дебела, плътна шуба с железни копчета, широки колкото пара от шест ливри10; протритите кадифени кюлоти11 прикриваха дълги копринени чорапи; обущата му бяха груби, с извезани сребърни ширити край дупчиците за връзките, провиснали от едната и от другата страна. Обърнат в профил към мен, дребосъкът тъкмо завърташе канелката на бурето с такова доволство и такава неописуема радост, че очичките, почти незабележими сред червендалестото му лице, проблясваха като стъкла на очила.
Жена му, достопочтената и почти на същата достопочтена възраст Мари Лагут, облечена в дълга сукнена и пъстра роба на цветчета, имаше издължено, прежълтяло и повяхнало като древен пергамент от Кордоба лице. Запретнала ръкави, храбрата дама обаче плющеше здраво картите с още двамина от прислугата. И тримата със сериозен вид се бяха настанили във фотьойли с високи облегалки. Тънки клечици бяха забодени в обонятелния орган на възрастната женица и на нейния противник, докато третият, който раздаваше картите, дяволито смигаше и изглежда преливаше от удоволствие, виждайки ги така сгърбили се под причудливите, щръкнали от носовете им дървени вилички.
— Колко карти? — запита ги той.
— Две — отвърна му старицата.
10
Ливра — стара френска сребърна монета. (бел. прев.)
11
Кюлоти — къси до коленете панталони, които са носили предимно мъжете във Франция до началото на XIX век. (бел. прев.)