Светът на Габриел Гарсия Маркес
- Автор: Наземи Фани
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на Габриел Гарсия Маркес». Краткое содержание книги:
Пристигането на външен агент — кораб, човек или полъхнал аромат — в творчеството на Маркес е свързано с обективната действителност в родната му Колумбия. Тази трайна идея намира материален израз в разказите му чрез пристигането на американската бананова компания, която донася пълни шепи привидно щастие в света, рухнал след заминаването й. Но докато в романа „Обрулени листа“ този елемент носи белега на реалността, в по-късните му разкази добива фантастичен вид. Нещо повече — променя същността си.
Ако в първите разкази със заминаването на янките рухва империята на щастието и селището затъва в мрачна самота и отчаяние, в „Морето на изгубеното време“, „Най-красивият удавник на света“ и други от по-късните му разкази се забелязва значителна промяна: удавникът престава да бъде чужд, външен елемент, приобщава се към измислената действителност, превръща се в Месия, чиято поява кара хората да се осъзнаят, да разберат „грозотата на живота си“, да почувствуват самотата на съществуванието си и ограничеността на мечтите си. Необикновеният мъртвец ще остави след себе си паметник на надеждите, величествен химн на щастието, които хората ще се опитат да овладеят със силата, съзнанието и мишците си.
В цялото творчество на Маркес границите на възможното и невъзможното, на обикновеното и необикновеното са заличени. Преувеличаването на фактите и техните небивали пропорции придават на измисления свят на Маркес дълбочината на символ.
Ако вчера със своя епично-фантастичен поглед върху света създателят на Буендиевци символизира драмата на цял един континент и ни преведе през необятната болка и салюта, през безплодните фантазии и трескавите надежди на латиноамериканските народи, днес с последния си роман „Есента на патриарха“ (1975) Маркес ни поднася жестокия символ на самотата на властта.
Самотата, тази вечна драма на човека, извор на чудеса и кошмари в неговите произведения, самотата, символ на процеса на упадък и морална безпомощност на Макондо в „Сто години самота“, достига в последния роман на Маркес до една нова област — политическата. Политическият елемент, постоянно, но изолирано срещан в разказите, определя цялото сюжетно развитие в „Есента на патриарха“.
В страници с болезнена и подчертана актуалност, проникнал дълбоко във въпиещия живот на своята надупчена от куршуми Латинска Америка, Маркес ни разкрива чрез образа на въображаемия тиранин Никанор Алварадо кървавия произвол на диктатурата и чудовищните последици от самотата на властта.
Без да пренебрегва двойнствеността на своята Латинска Америка, нито двойнствения характер на своя обектив — ту реален, ту фантастичен — Маркес чрез метаморфози и фокуси пресъздава отчуждението на властта и нейните апокалиптични „подвизи“.
Последният роман „Есента на патриарха“, както и цялата му проза — преливане от сън в бдение, от мит в история — още веднъж ни дава възможността да твърдим, че се намираме пред един голям и проникновен писател, пред една творческа личност, която черпи сила и въображение от най-парливите проблеми на своя континент.
Плодовитото и изкусно перо на Габриел Гарсия Маркес ни води по реални и нереални пътища, граничещи винаги със символа, към откриването на истинския произход на човека латиноамериканец. Неговото вихрено въображение, неговият вулканичен стил са устремени към неговата най-голяма цел: търсенето на истинската същност на латиноамериканските народи, покорени на една съдба, която не са си избрали сами.