Светът на Габриел Гарсия Маркес

Понесена от стремителната сила на надеждата, след компанията на „щастието“ и безчестието към Аракатака се втурва вихрушка от обрулени листа. Този порой от хора и бивши хора, жалки издънки на мизерията и войните, които бягат от глада и смъртта, които търсят „обетованата земя“, ще минат през цялото творчество на Маркес под името „охараска“ (обрулени листа), в различни ситуации, погледнати от различен зрителен ъгъл.

В края на двадесетте години банановата треска, разтърсила издъно Аракатака постепенно стихва. Керванът на „щастието“ се втурва към нови области на Америка, готов да ги погълне с ненаситната си алчност. Надлъж и шир из безбрежния зелен континент избухват нови огнища: треската за черното злато, за зеленото злато, за сладкото злато — истински нашествия, които населват и обезлюдяват все нови и нови села и градове, разоряват цели страни.

Със стихването на банановата треска Аракатака, мимолетен пристан на благополучието, потъва в забрава, в крайна мизерия и самота. Навсякъде из този „тропически рай“ цари пълна икономическа разруха. Безработицата и масовите изселвания оставят в изнемощялото селище истинско опустошение.

В детските години на Маркес населението на Ааракатака продължава да живее със спомени, преувеличени от колективното въображение. С течение на времето привидно благополучие през банановата треска придобива митически очертания в съзнанието на жителите на Аракатака, а жестокото клане на стачкуващите работници, сполетяло селото в годината на раждането на Маркес, се раздува до фантастични размери. Тези две събития — разцветът на банановото производство и масовото избиване на работниците от американските плантации, към които се прибавя и жестоката хилядодневна война от 1899–1902 година — появяващи се като фантасмагорични картини в паметта на хората от тропика, която по думите на големия гватемалски писател Мигел Анхел Астуриас е „способна да попива мита“, оставят дълбоки следи в ранното детство на Маркес, подхранват въображението му и вдъхновяват появата на почти целия измислен свят на автора:

Габриел Гарсия Маркес израства под грижите на родителите на майка си: една баба, която изпълва крехкото детско съзнание с разкази за призраци, необичайни случки и небивали чудесии, чрез които народното въображение изравя от мъртвите отминалия блясък на Аракатака и откъдето като гъмжило излизат добри и зли духове; един дядо, когото бъдещият писател обожава, бивш полковник от хилядодневната гражданска война, който на свой ред въвежда момчето в спомените и разказите за безстрашие и героизъм, обогатени и пречупени през съзнанието на ветерана, които се превръщат в неизчерпаем източник на вдъхновение за писателя.

Първите осем години от неговото „невероятно детство“, както сам авторът обича да се изразява, преминават в големия стар дом, изпълнен със страховете и призраците на суеверната баба, дом, който, без съмнение, е послужил като първообраз на огромните къщи от измисления свят на автора. Думите на самия писател разкриват причудливия свят, в който му е отредено да живее, и който всъщност не принадлежи само на Маркес — в него се сливат анахронични епохи, съжителствуват с еднаква сила осезаемото и нереалното. „Във всеки кът — споделя авторът — имаше мъртъвци и спомени и когато привечер удареше шест часът, къщата ставаше недостъпна…“