Цар Плъх

Изплюл веднъж камъчето, майорът усети, че му олекна. Но в същото време се чувстваше сякаш гол — да иска такова нещо от един американец, ей тъй, под открито небе, на пътеката, където непрекъснато сноват хора.

Царя се замисли за миг, после попита:

— Чия е?

— Моя — сепнато вдигна поглед майорът. — О, господи, да не мислиш, че съм я откраднал! Боже мили, никога не бих направил подобно нещо. През цялото това време я пазих, но ето на, сега се налага да я продадем. В групата всички са съгласни. — Той облиза пресъхналите си устни и отново попипа чуканчето. — Много те моля! Би ли се заел? Ти ще вземеш най-добрата цена.

— Нали знаете, че е забранено да се търгува?

— Да, но моля те… Не би ли се заел? Можеш да ми имаш доверие.

Царя се обърна с гръб към бараката и с лице към оградата, за всеки случай, да не би Грей да умее да чете по устните.

— Ще пратя някой след кльопачката — тихо рече той. — Паролата е: „Лейтенант Олбъни каза, че сте ме викали.“ Ясно?

— Да отвърна майор Бари с разтуптяно сърце. — Кога, каза, ще го пратиш?

— След кльопачката. След храна!

— А, добре, добре.

— Вие само му дайте запалката. Като я разгледам, ще ви намеря. Паролата остава същата.

Царя чукна огънчето от цигарата си и хвърли угарката на земята. Тъкмо щеше да я настъпи, когато съзря изражението на майора.

— А, фаса ли искате?

Майор Бари се наведе щастлив и го вдигна:

— Благодаря, много благодаря! — отвори малката табакера, внимателно разкъса хартията, изсипа щипката тютюн върху изсушените чаени листа и ги разбърка. После каза с усмивка: — Не е зле да се подслади малко. Много благодаря, ще станат поне три идеални цигари.

— Довиждане, сър — козирува Царя.

— Ами… виж сега… — майор Бари не знаеше как точно да започне. — Не мислиш ли — рече той притеснено, с приглушен глас, — че някак си… да я дам на непознат, просто ей така, откъде да знам… така де, че всичко ще бъде наред.

— Първо на първо, имате парола — хладно каза Царя. — Второ — известно е, че аз държа на думата си. И трето — приемам на доверие, че не е крадена. Ако искате, можете да се откажем?

— О, не, моля те, не ме разбирай погрешно — отвърна бързо майорът. — Само питам. Просто тя е всичко, което имам — опита се отново да се усмихне той. — Благодаря! Значи след обяда. А, и колко време смяташ, че ще ти трябва даа… да се освободиш от нея?

— Веднага щом мога. Условията са както обикновено — десет процента от продажната цена за мене — отчетливо произнесе Царя.

— Разбира се. Благодаря ти и още веднъж благодаря за тютюна.