Нека ти разкажа
- Автор: Букай Хорхе
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нека ти разкажа». Краткое содержание книги:
Това са уроците, които психотерапевтът Хорхе се опитва да предаде на студента Демиан, отишъл при него да разреши житейските си дилеми. Той получава отговори под формата на истории, които Дебелия (това е прякорът на необикновения терапевт) черпи както от живота, така и от античните митове, дзен мъдрости, притчи на суфите, народни приказки или автори като Екзюпери и Лафонтен. Тези истории ще ви трогнат, разсмеят или просто ще ви накарат да се замислите, но едно е сигурно: няма да ви оставят безразлични.
Хорхе повтаряше до втръсване, че не вярва в усилията. Казваше, че нищо свястно не може да се постигне с усилие. Но в този случай смятам, че все пак грешеше. Или поне, че това сигурно беше изключението, което потвърждаваше правилото.
— Но, Хорхе, не мога да прекъсна следването си — казах му аз. — Не мисля, че в света, в който трябва да живея, мога да стана нещо, ако нямам диплома. В известен смисъл следването е някаква гаранция.
— Може би — отвърна Дебелия. — Знаеш ли какво е Талмуд7?
— Да.
— Там има една притча за един обикновен човек. Става дума за портиера на публичния дом.
Най-зле платената работа, на която се гледало с най-лошо око в едно село, била службата на портиера в публичния дом… Но какво можел да стори човекът?
Истината е, че той никога не се бил учил да чете и пише, нямал друго занимание, нито занаят. И получил мястото, защото преди него баща му бил портиер на публичния дом, а преди това — бащата на баща му.
Десетки години публичният дом се предавал от бащи на синове и портиерската служба също.
Един ден старият собственик умрял и домът попаднал в ръцете на амбициозен, деен и предприемчив младеж. Той решил да обнови бизнеса.
Ремонтирал стаите, а после извикал персонала да му даде нови инструкции.
На портиера казал:
— От днес вие няма да стоите само на вратата, а ще подготвяте и седмичен доклад. В него ще отбелязвате колко двойки идват всеки ден. На една от всеки пет двойки ще задавате въпроса как са били обслужени и какво биха променили в заведението. И веднъж седмично ще ми носите този доклад с отзивите, които вие подберете.
Мъжът се разтреперил. Не му липсвало желание за работа, но…
— Ще се радвам да изпълня заповедта Ви, господине — промърморил той, — но аз… не знам да чета и да пиша.
— О, колко жалко! Както разбирате, не мога да плащам на друг да прави това, а не мога и да чакам да се научите да пишете, затова…
— Но, господине, не можете да ме уволните. Цял живот съм вършил това, като баща си и дядо си… — прекъснал го той.
— Вижте, разбирам Ви, но не мога да направя нищо за вас. Естествено ще ви дам обезщетение, тоест известна сума, за да преживеете, докато си намерите друга работа. Така че — съжалявам. Желая ви късмет.
И просто се обърнал и си тръгнал.
Мъжът усетил, че целият му свят се сгромолясва. Не бил и помислял, че може да изпадне в такова положение. За пръв път в живота си се прибрал вкъщи като безработен. Какво можел да стори?
Спомнил си, че когато в публичния дом се счупело някое легло или се изкривял крак на шкаф, той правел малки ремонти с един чук и с пирони. Помислил си, че временно може да се занимава с това, докато някой му предложи работа.
Започнал да търси нужните инструменти из цялата къща, но открил само някакви ръждясали пирони и едни нащърбени клещи. Трябвало да си купи комплект инструменти и затова решил да похарчи част от парите, които получил.
На ъгъла до дома си научил, че в селото нямало железарски магазин и трябвало да пътува два дни с муле, за да иде до най-близкото село и да си ги купи. „Какво пък?“, помислил си. И тръгнал на път.
На връщане донесъл красива кутия с пълен комплект инструменти. Още не си бил свалил обувките, когато на вратата се почукало — бил съседът.
— Исках да ви питам дали нямате един чук да ми заемете.
— Ами имам, току-що го купих, но ми трябва… Останах без работа и…
— Добре, но аз ще ви го върна утре рано сутринта.
— Може.
На другата сутрин съседът почукал на вратата, както бил обещал.
— Вижте, чукът още ми трябва. Защо не ми го продадете?
— Не мога, трябва ми за работа, пък и железарският магазин е на два дена път с муле.
— Да направим сделка — рекъл съседът. — Ще ви платя за двата дни път на отиване и двата на връщане, плюс цената на чука. Нали сте без работа. Какво ще кажете?
Така наистина щял да има работа за четири дена.
И приел.
Като се върнал, друг съсед го чакал пред вратата на дома му.
— Здрасти, съседе. Вие ли продадохте чук на нашия приятел?
— Да…
— Имам нужда от някои инструменти. Готов съм да ви платя четирите дни път и малка печалба за всеки от тях. Нали знаете, не всеки разполага с четири дена за покупки.
Бившият портиер отворил кутията с инструменти и съседът му си избрал едни клещи, отвертка, чук и длето. Платил му и си отишъл.
… Не всеки разполага с четири дена за покупки, запомнил той.
Щом е така, сигурно мнозина ще имат нужда той да пътува и да им носи инструменти.
При следващото пътуване решил да рискува да похарчи част от парите от обезщетението и да вземе повече инструменти, отколкото е продал. Така щял да си спести от времето за пътуване.
7
Сборник от религиозни, битови и правни предписания на юдаизма, включващ и тълкувания на Библията. — Б.пр.