Нека ти разкажа
- Автор: Букай Хорхе
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нека ти разкажа». Краткое содержание книги:
Това са уроците, които психотерапевтът Хорхе се опитва да предаде на студента Демиан, отишъл при него да разреши житейските си дилеми. Той получава отговори под формата на истории, които Дебелия (това е прякорът на необикновения терапевт) черпи както от живота, така и от античните митове, дзен мъдрости, притчи на суфите, народни приказки или автори като Екзюпери и Лафонтен. Тези истории ще ви трогнат, разсмеят или просто ще ви накарат да се замислите, но едно е сигурно: няма да ви оставят безразлични.
Хоакин отишъл да вземе количка и натоварил младежа на нея. Когато стигнал вкъщи, положил тялото на леглото си, разкъсал дрипавите дрехи и грижливо го измил с вода, сапун и спирт.
Момчето било не само пияно, но и жестоко пребито. Имало рани от нож по ръцете и гърба, а десният му крак бил счупен.
През следващите два дни Хоакин посветил цялото си време на грижите за неканения гост: той лекувал и превързвал раните му, сложил шина на крака му и давал на момчето пилешки бульон с малка лъжичка.
Когато младежът се свестил, Хоакин бил до него и го гледал загрижено и нежно.
— Как си? — попитал го той.
— Ами… мисля — отвърнал младежът, оглеждайки чистото си и излекувано тяло. — Кой ме излекува?
— Аз.
— Защо?
— Защото беше наранен.
— Само затуй ли?
— Не. И защото имам нужда от помощник.
И двамата се разсмели от сърце…
Като се хранел и спял добре и като не пиел алкохол, Мануел — така се казвал младежът — възвърнал веднага силите си.
Хоакин искал да го научи на занаят, а Мануел все гледал да бяга от работата. Дърводелецът се мъчел да набие в тая очукана от разгулния живот глава колко по-добре е да имаш добра работа, добро име и да водиш почтен живот. И неведнъж Мануел сякаш разбирал това, но след два часа или след два дни отново заспивал или забравял да свърши работата, която Хоакин му заръчвал.
Минали месеци и младежът се възстановил напълно. Хоакин му отстъпил най-голямата си стая, направил го съдружник и му позволил пръв да влиза в банята в замяна на обещанието, че ще се захване за работа.
Една вечер, когато Хоакин заспал, Мануел решил, че шест месеца въздържание му стигат, и си помислил, че няма да му стане нищо, ако изпие чашка алкохол в селото. Заключил вратата на стаята си отвътре и излязъл през прозореца, оставяйки свещта да гори, за да създаде впечатлението, че е вътре, в случай че Хоакин се събуди през нощта.
След първата чашка изпил втора, а след нея трета и четвърта, и още много…
Мануел пеел с другарите си по чашка, когато чул сирената на пожарната, минаваща пред вратата на кръчмата. Но не се досетил какво става, докато призори, залитайки, не стигнал до къщата и не видял тълпата, събрала се на улицата…
След пожара останали само една стена и някои инструменти. Всичко друго било погълнато от огъня. От Хоакин открили само четири-пет обгорели кости, които погребали в гробището под паметна плоча, на която Мануел поръчал да изпишат следния надпис:
Ще го направя, Хоакин, ще го направя!
С усилен труд Мануел построил отново дърводелската работилница. Бил лентяй, но бил и сръчен и всичко, което научил от Хоакин, му помогнало да успее в занаята.
Живеел непрекъснато с чувството, че дърводелецът го гледа отнякъде и го подкрепя. Мануел го споменавал при всяко важно събитие: сватбата си, раждането на първото си дете, покупката на първата си кола…
А на петдесет километра оттам, все така жив и здрав, Хоакин се питал дали било редно да лъже, да мами и да подпалва такава хубава къщичка само за да спаси един младеж.
Отговорил си, че е редно, и сам се разсмял, като си помислил за селската полиция, която взела свинските кости за човешки…
Новата му работилница била малко по-скромна от предишната, но вече била известна в селото. Нарекъл я „Осмият“.
— Понякога, Демиан, в живота се налага да помогнеш на скъп човек. Все пак, ако има трудност, с която си струва да се сблъскаш, това е помощта за другия. Не е нито „морален“ дълг, нито нещо от тоя род. То е житейски избор, който в даден момент всеки може да направи в посоката, в която пожелае.
Благодарение на собствения си опит, натрупан от преживяното и от наблюдения, съм склонен да смятам, че свободният човек, който познава себе си, е великодушен, отзивчив, любезен и способен да се радва еднакво, когато дава и когато получава. И все пак, ако срещнеш самовлюбени хора, не трябва да ги мразиш: те сигурно вече си имат достатъчно проблеми със самите себе си. Винаги, когато изпадаш в гадни, скапани и унизителни състояния, се запитай какво става с теб. Уверявам те, че някъде си сбъркал.
Веднъж написах:
Чувство за собственост
Не знам точно защо, но в един момент от живота си поех по труден и мъчителен път.
Всичко започна с един изблик на ревност към приятелката ми. Тя беше предпочела да се види със съученичките си от колежа и да отложи срещата ни. От този момент в главата ми започнаха да се въртят мисли и предчувствия, че я губя, и както винаги, изпитах болка.