Мъглите на Авалон (Том 2)

— Какъв късмет, че имаме и меден сладкиш, и печена риба, и че сме облечени добре, та да ги посрещнем както подобава, нали, майко?

— Да — отвърна Моргоуз, все така загледана в него, — наистина голям късмет, синко.

Когато малко по-късно слезе в двора на замъка, за да посрещне новодошлите внезапно си спомни един отдавнашен ден, когато Вивиан и Талиезин пристигнаха в далечния Тинтагел. Моргоуз предположи, че Талиезин отдавна вече не може да предприема такива пътувания, ако изобщо е още сред живите. Но ако беше умрял, тя щеше да научи. А Вивиан вече не яздеше, облечена като мъж в панталон и ботуши, и не налагаше като мъж бързината, с която да се движи цялата свита.

Гуидиън се бе изправил безмълвно до нея. В шафраненожълтата си туника, с добре сресаната си тъмна коса той наистина приличаше много на Ланселет.

— Кои са гостите ни, майко?

— Мисля, че идва Господарката на Езерото — каза Моргоуз, — а също и Мерлин Британски, вестителят на Боговете.

— Казвала си, че родната ми майка също е била жрица на Авалон — каза Гуидиън. — Да не би идването им да има нещо общо с мен?

— Хайде де, да не би да искаш да ми кажеш, че има нещо, което ти не знаеш? — сопна се Моргоуз, но веднага съжали. — Не знам защо идват, мили. Нямам ясновидска дарба. Но може и да си прав. Искам тази вечер ти да наливаш виното. Слушай внимателно какво се говори и се учи, но не говори, докато не те заговорят.

„Виж“, каза си тя, „такава задача не би била лесна за собствените ми синове“. Гауейн, Гахерис и Гарет бяха шумни и любопитни и обучаването им на дворцови маниери би било наистина непосилна задача. „Да“, продължи да си мисли тя, „те приличат на едри, дружелюбни кучета, докато Гуидиън бе като котка, мълчалив, гъвкав, изтънчен, и винаги нащрек. Такова дете бе и Моргана на времето… Вивиан не бе права да отхвърли Моргана, дори да й се е разсърдила, че е забременяла… Пък и защо й е било да се сърди? Малко ли деца е родила тя самата, включително и онзи проклетник Ланселет, който все създава бъркотии в кралството на Артур. Чак до нас се носят слухове за слабостта на кралицата към него“.