Бебето е мое

Той се почеса по главата, сякаш го бяха попитали нещо сложно, върху което трябваше да помисли. Не търпеше хора, които не уважаваше, и в ситуации като тази имаше склонността да подчертава селяндурските си корени.

Сложи единия си крак върху стъпенката на мотора и си придаде замислен вид.

— Ами, Пол, ще трябва да задържим топката. Понеже самият ти не си играч, може и да не го знаеш, ама всеки път, когато оставим другия отбор да ни отнеме топката, означава, че тя вече не е у нас. А туй не е начинът да спечелим точки.

Джоди се изкикоти. Трябваше да му го признае — отлично си го бе върнал на Пол.

Само че журналистът не обичаше да го правят на глупак.

— Чувам, че Раскин е страшно доволен от представянето на Кевин Тъкър по време на тренировките. Ти скоро ще навършиш трийсет и шест, което те прави старец в спорт за млади мъже. Тревожиш ли се, че Тъкър може да те измести от титулярното място?

За частица от секундата лицето на Бомбардировача застина, но после той сви рамене.

— По дяволите, Пол, това момче още не е готово да влезе в гроба.

— Само да можех да открия някой като него — прошепна Джейн. — Той би бил идеален.

Джоди погледна към нея и видя, че очите й са приковани в телевизора.

— За какво говориш?

Професорката махна към екрана.

— Този мъж. Футболистът. Той е здрав, физически привлекателен и не особено умен. Точно това, което търся.

— За Бомбардировача ли говориш?

— Така ли се казва? Нищо не разбирам от футбол.

— Това е Кал Бонър. Титулярният куотърбек на „Чикаго Старс“.

— Точно така. Виждала съм негови снимки по вестниците. Защо не мога да срещна мъж като него? Някой, който не прелива от ум.

— Който не прелива от ум?

— Не кой знае колко интелигентен. Глуповат.

— Глуповат? Бомбардировача? — Джоди отвори уста, за да й обясни, че той е най-интелигентният, хитър, талантлив, да не споменаваме пък гаден, куотърбек в цялата лига, когато нещо сякаш я удари по главата и едва не й се зави свят. Беше й дошла най-щурата идея на света, толкова луда, че самата тя не можеше да повярва.

Отпусна се върху възглавниците на дивана. Мили боже! Намери дистанционното и изключи звука на телевизора.

— Сериозно ли говориш? Би избрала някой като Кал Бонър за баща на бебето си?

— Разбира се… при положение че преди това видя медицинската му история. Обикновен мъж като него би бил идеален — сила, издръжливост и нисък коефициент на интелигентност… И на всичкото отгоре изглежда добре.

Мислите на Джоди препуснаха в три различни посоки едновременно.

— Ами ако… — Преглътна с усилие, мъчейки се да не позволи вниманието й да бъде отвлечено от образа на Кевин Тъкър, застанал пред нея чисто гол. — Ами ако мога да го уредя?

— За какво говориш?

— Ако мога да уредя да легнеш с Кал Бонър?

— Шегуваш ли се?

Джоди отново преглътна и кимна.