Бебето е мое

— Как ли пък не! Няма да ми се отказваш точно сега. По дяволите! Знаех си, че ще стане така. Не мърдай оттук!

Джоди изхвърча от стаята, преди Джейн да успее да възрази.

Беше пламнала и едновременно с това й бе студено. Как успя да се забърка в тази каша? Та тя бе уважаван учен, авторитетна фигура в своята област.

Това беше лудост.

Втурна се към вратата, при което тя едва не я цапардоса по лицето, когато съседката й влетя обратно в тоалетната, носейки бутилка бира.

— Изпий това — каза тя, отваряйки шепата си.

— Какво е това?

— Какво имаш предвид? Таблетки. Не виждаш ли?

— Нали ти казах, че имам далекогледство. Без очила не виждам нищо наблизо.

— Просто ги изпий. Ще ти помогнат да се отпуснеш.

— Не съм сигурна…

— Имай ми доверие. Ще подействат.

— Не мисля, че е особено добра идея да вземам разни странни хапчета.

— Да, да. Искаш ли дете, или не?

В гърдите на Джейн се надигна мъка.

— Знаеш, че искам.

— Тогава изпий шибаните хапчета!

Тя го стори, преглъщайки с малко бира, и по тялото й пробяга тръпка — ненавиждаше бира.

— Не мога да го направя — продължи да протестира, докато Джоди я издърпваше навън, а хладните повеи на вятъра под късата й пола й напомниха, че не носи бельо.

— Виж, няма нищо сложно. В момента момчетата напиват Кал и ще се разкарат в мига, в който ти се появиш. Само си дръж устата затворена и му се метни на врата. Преди да се усетиш, всичко ще е свършило.

— Няма да е чак толкова лесно.

— Разбира се, че ще е.

Джейн забеляза, че няколко от мъжете наоколо я зяпат. За миг си помисли, че нещо не е наред — сякаш е закачила парче тоалетна хартия с токчето си или нещо такова — а после си даде сметка, че не я оглеждат критично, а похотливо… и паниката й нарасна.

Съседката й я придърпа към някакво тъмнокосо, безврато чудовище, което стоеше до бара, облечено в маслиненозелен тренчкот. Имаше гъсти черни вежди, които бяха толкова сраснали, че изглеждаше сякаш по челото му пълзи огромна гъсеница.

— Ето я, Джуниър. Никой не може да каже, че Джоди Пулански не си изпълнява обещанията.

Чудовището огледа „подаръка“ и се ухили.

— Добре си се справила, Джоди. Наистина е от класа. Хей, как ти е името, сладурче?

Джейн се смути толкова, че не бе в състояние да мисли. Защо не беше помислила за това? Погледът й попадна върху една от неоновите табели, които можеше да прочете и без очилата си.

— Бъд.

— Казваш се Бъд?

— Да. — Тя се прокашля, мъчейки се да спечели време. Целият й живот като възрастна бе посветен на това да търси истината и никак не я биваше в лъжите. — Роуз. Роуз Бъд6.

Джоди извъртя очи.

— Звучи като някоя шибана стриптийзьорка — заяви Джуниър.

Джейн го изгледа притеснено.

— Фамилно име. На „Мейфлауър“7 е имало членове на рода Бъд.