Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Бебето е мое - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бебето е мое

Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:

Гениалната физичка д-р Джейн Дарлингтън отчаяно копнее за бебе. Но да се намери подходящ баща не е толкова лесно. Суперинтелигентността на Джейн винаги я е карала да се чувства самотна и по-различна от останалите и затова тя е твърдо решена да спести подобна участ на бъдещото си дете. Което означава, че трябва да намери някой много специален за баща на своето бебе. Някой много, много... глупав. Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен... Високо оценена от критиката и носителка на редица награди, Сюзън Елизабет Филипс има безброй почитатели по целия свят заради пленителните ѝ любовни романи, които с еднаква сила умеят да докосват чувствителните струни на човешката душа и в същото време да забавляват с невероятния си хумор. Сюзън Елизабет Филипс е единствената четирикратна носителка на престижната награда „Любима книга на годината“, присъждана от Romance Writers of America.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 146
Перейти на страницу:

— От кого са подаръците?

Джейн се опита да извика върху лицето си една от онези усмивки, които държат хората на разстояние.

— От колегите ми.

— Имаш предвид хората, с които работиш?

— Да. Сътрудниците ми в „Нюбъри“, както и един приятел от лаборатория „Прийз“.

Джоди не беше чувала за лабораторията, но „Нюбъри“ беше един от най-префърцунените колежи в Щатите и всички се хвалеха с това, че се намира именно тук, в Дюпейдж.

— А, да. Ти преподаваше нещо научно, нали така?

— Аз съм физик. Водя лекции по релативистична квантова теория на полето. Освен това имам специално финансиране от лабораторията „Прийз“, което ми позволява да проучвам топ кварки заедно с други физици.

— Леле! Сигурно си била истински гений в гимназията.

— Не прекарах много време в гимназията. Отидох в колеж, когато бях на четиринайсет.

По бузите й се търкулна нова сълза, но тя още повече изпъна рамене.

— Четиринайсет? Я стига!

— Докато навърша двайсет, вече имах докторска степен.

Нещо в нея сякаш се прекърши. Облегна лакти на масата, сви ръце в юмруци и облегна чело върху тях. Раменете й трепереха, ала не отронваше нито звук и гледката на това, как тази толкова достолепна жена рухва, бе толкова покъртителна, че на Джоди отново й дожаля за нея.

А и бе любопитна.

— Проблеми с гаджето ли имаш?

Другата жена поклати глава, без да я вдига от ръцете си.

— Нямам гадже. Имах. Доктор Крейг Елкхарт. Бяхме заедно в продължение на шест години.

Значи професорката не беше обратна.

— Доста време.

Тя най-сетне повдигна глава и въпреки че бузите й бяха влажни, челюстта й беше здраво стисната.

— Той току-що се ожени за двайсет и две годишна операторка по въвеждане на данни, на име Памела. Когато скъса с мен, ми каза: „Съжалявам, Джейн, но вече не ме възбуждаш“.

Като се имаше предвид сдържания характер на доктор Джейн, Джоди не можеше да каже, че го вини, но въпреки това думите му си оставаха адски гадни.

— Мъжете са задници.

— Това не е най-лошото. — Джейн сплете пръсти. — Най-лошото е, че бяхме заедно в продължение на шест години, а сега изобщо не ми липсва.

— Тогава защо си толкова съсипана?

Кафето бе готово и Джоди се изправи, за да напълни чашите.

— Не става дума за Крейг. Просто… Всъщност, не е нищо, наистина. Не би трябвало да се държа така. Не знам какво ми става.

— На трийсет и четири години си, а някой ти е подарил талон за смяна на автомобилно масло. Всеки би се сдухал.

Професорката потръпна.

— Знаеш ли, че това е къщата, в която израснах? След като татко почина, възнамерявах да я продам, но все не намирах време. — Гласът й зазвуча някак далечно, сякаш бе забравила за присъствието на гостенката си. — Работех върху ултрарелативистични сблъсквания на тежки йони и не исках да се разсейвам с нищо. Работата винаги е била най-важното в живота ми. И докато не навърших трийсет, това ми стигаше. Но оттогава рождените дни се нижат неусетно един след друг.

— И най-сетне си разбрала, че цялата тази физика не ти дава никакви вълнения в леглото нощем, нали?

Джейн се сепна, сякаш действително бе забравила за Джоди. След това сви рамене.

— Не е само това. Честно казано, смятам, че сексът е нещо доста надценено. — Тя сведе неловко поглед към ръцете си. — По-скоро става въпрос за усещането за свързаност.

— Е, не можеш да бъдеш по-свързан с някого от това да се разгорещите в кревата.

— Да, при положение че наистина има страст. Лично аз… — Подсмръкна, изправи се и натъпка в джоба на панталона си смачканите кърпички, които образуваха лека издутина. — Когато говоря за връзка, имам предвид нещо по-трайно от секса.

— Нещо религиозно?

— Не точно, макар че и това е важно за мен. Семейство. Деца. Такива неща. — Тя отново изпъна рамене и отправи на Джоди онази отпращаща я усмивка. — Достатъчно съм бъбрила. Не трябва да ти натрапвам всичко това по този начин. Боя се, че ме хвана в лош момент.

— Схванах! Искаш дете!

Джейн бръкна в джоба си и извади кърпичките. Долната й устна потрепери, а лицето й се сгърчи, когато тя отново се отпусна в стола си.

— Вчера Крейг ми съобщи, че Памела е бременна. Не че… ревнувам или нещо такова. Честно казано, не ме е грижа за него толкова, че да ревнувам. Всъщност, не исках да се омъжа за него, нито за някой друг. Просто… — Гласът й заглъхна. — Просто…

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 146
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)