Тръпката
- Автор: де ла Моте Андерш
- Серия: Играта #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542816898
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тръпката». Краткое содержание книги:
Завърнал се в Швеция, HP попада на следа, водеща до могъща IT компания, специализирана в контролиране на интернет трафика, защита на онлайн репутацията на популярни компании и дори насилствено смълчаване на неудобни за силните на деня гласове. Внедрявайки се под чужда самоличност, младежът бързо разбира, че е на една ръка разстояние от огромно разкритие. Играта продължава…
— Разбира се — смотолеви, — няма проблем.
Пълната промяна в отношението му трябваше да я зарадва, но вместо това се чувстваше преди всичко разочарована.
Мике беше чудесно момче, никога не започваше караници и винаги отстъпваше, когато бяха на различни мнения. Имаше добра работа, образование, чувство за хумор и всичко останало… Същински принц от приказките всъщност, особено ако го сравняваше с предишния си опит.
Вместо това се хвана, че съжалява, задето не му стовари пътуването до Афганистан в лицето, когато ѝ се удаде възможност. Че не наля масло в огъня само за да види какво ще се случи. Но добрите момичета не правеха така…
Той сигурно щеше да се мръщи някоя и друга минута по-дълго, но крайният резултат щеше да е същият.
Тъжният кучешки поглед и „Извинявай, Бека“.
По някаква причина от тази рутина започваше все повече да не я свърта, а предложението да започне работа в компанията, където беше той, не я привличаше с абсолютно нищо, макар и да предлагаха почти двойно по-голяма заплата.
Понякога ѝ липсваше времето, когато просто се срещаха за малко секс без обвързване. Тогава той беше позабавен, по-вълнуващ по някакъв начин…
Тя грабна част от вестника и започна разсеяно да го прелиства. След няколко секунди той направи същото и тя можеше да остане насаме с мислите си.
Имаше всичко, за което можеше да мечтае — и въпреки това не беше доволна.
Какво не ѝ беше наред?
Когато я изпразни, в сметката на Играта имаше два милиона долара плюс малко дребни.
Действително малко по-малко, отколкото се беше надявал първоначално, но напълно достатъчно, за да си живее удобен живот.
Една част от парите отиде за банките, които му помогнаха да заличи следите, друга — за адвоката, който уреди разни неща у дома. Плати дълговете по апартамента му, създаде фонд, който да покрива текущите разходи, и още един, който осигури на ченгето, което едва не беше убил при „Линдхагенсплан“. Значителна цифра за нанесените щети. Новосъздаденият Специален полицейски фонд отпусна на инспектор Ханс Крюсе субсидия от един милион крони, освободени от данъци, за храброст по време на служба. На същото основание неговата колежка Ребека Нормѐн получи сума, отговаряща по размер почти до последното йоре3 на ипотеката ѝ в „Ханделсбанкен“.
Благодарение на адвоката, всички документи бяха 100% кашер4 така че никой от получателите не възрази срещу щедрите дарения. Освен зова той знаеше, че старите му дружки Густав „Козела“ Бох и Фарук „Манге“ Ал-Хасан бяха получили по един дебел плик в пощенските си кутии, чието съдържание повече от щедро покриваше разходите за два затрити ЕС-мотопеда и един опушен магазин за компютри.
След всички разноски и удръжките за ежедневни разходи му остана около половината от плячката.
Стабилен милион в долари, адски добре каширан, където само той можеше да го намери. Не беше зле…
В екипа ѝ имаше четирима души — трима мъже и една жена.
В действителност трябваше да са повече, но в сегашната ситуация броят на наличните охранители далеч не отговаряше на търсенето.
Но както и да е…
Четирима добре обучени опитни охранители, които бяха работили заедно дълго време и които знаеха точно как протичат обичайните процедури. Макар че всички се познаваха от по-рано, новият началник почти винаги означаваше известен фактор на несигурност. Независимо какво казваха хората, когато ги питат, повечето не обичаха особено промените. Проблемът с нейната група беше, че не бяха имали шеф няколко месеца, и се очакваше заместникът Давид Малмѐн да стане новият ръководител.
Другите трима го слушаха и щеше да им бъде трудно да приемат реорганизация, ако не я направеше самият той. Групите с неформални водачи никога ме издържаха в дългосрочен план. Беше го виждала отблизо, когато караше стаж, а също и по-нататък в кариерата си.
Щяха да ѝ трябват както безпогрешна интуиция, така и решителност, за да се справи. Толерансът на грешка беше на практика нула.
Полетът беше тежък, с три прекачвания, преди да стигнат до Хартум.
Минаха през няколко нощувки в хотели и редица срещи, докато уредят различните формалности.
Суданските власти искаха да инспектират всичко — оръжията им, оборудването за комуникация и бронежилетките. Освен това всички документи трябваше да се проверят, подпечатат, да се проверят повторно и пак да се подпечатат, преди да получат превозните си средства и най-накрая да потеглят.
Колкото по на юг отиваха, толкова по-пуст ставаше пейзажът. Сухата червена земя се разпростираше навсякъде около тях, завихряше се под автомобилите им и проникваше през всички пролуки, така че дрехите и оборудването им постепенно се сдобиха с хрускащо розово покритие.
3
Монетна парична единица в Швеция, отговаряща на една стотна от кроната. — Б.пр.
4
Разг. наред, редовен; изразът идва ot идиш, където думата катер се отнася за храна, приготвена по еврейските религиозни изисквания. — Б.пр.