Тръпката
- Автор: де ла Моте Андерш
- Серия: Играта #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542816898
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тръпката». Краткое содержание книги:
Завърнал се в Швеция, HP попада на следа, водеща до могъща IT компания, специализирана в контролиране на интернет трафика, защита на онлайн репутацията на популярни компании и дори насилствено смълчаване на неудобни за силните на деня гласове. Внедрявайки се под чужда самоличност, младежът бързо разбира, че е на една ръка разстояние от огромно разкритие. Играта продължава…
3. Foreplay
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 6 ноември, 20:04
От: MayBey
Единствената истина е, че всички лъжат…
публикацията има 20 коментара
На теория трябваше да спи като труп. Но дори един рунд чаршафна борба от такъв калибър не можа да накара Йон Блунд14 да се появи.
Не, вече отдавна беше свикнал да лежи буден…
Жената до него се размърда насън и той обърна глава към нея.
Тя лежеше на едната си страна, с гръб към него и беше изритала завивката достатъчно, че половината от тялото ѝ с кафеникав загар да се вижда.
Значи Анна Аргос — вероятно от някой по-лош квартал на Лондон, ако се съдеше по изтънчения ѝ английски.
Видя я долу при басейна.
Лежеше и се любуваше на оскъдните ѝ бикини и най-много да се бе зачудил дали би могъл да се пробва, когато тя му махна да отиде при нея. В следващия миг седеше и размазваше лосион за слънце върху татуировката на кръста ѝ, а след още десет минути, почти без разговори, тя беше яхнала бедрата му.
В тая стая не е ли забранено да се пуши?
Мамка му, какъв шибан бастун беше…
Вдигна глава от възглавницата, за да може да огледа мис Аргос по-отблизо. Това, което виждаше от лицето ѝ, беше гладко като бебешко дупе и сигурно толкова естествено, колкото и циците ѝ. Тя беше прибрала русата си коса назад и щом се наведе над нея, забеляза малък бял белег от операция зад меката част на ухото ѝ, което потвърди теорията му.
Той прокара показалеца си по шията ѝ, продължи над лопатката и когато стигна малко под рамото, внезапно спря върху малка, тъмна синина, на която не бе обърнал внимание по-рано. С любопитство продължи движението на пръста си по синката и надолу покрай трицепса.
От допира започнаха да се показват още подобни петна.
Завъртя дланта си. По върха на пръста му се виждаха остатъци от крем с телесен цвят.
Внезапно смутен, той се наведе внимателно още по-напред, за да провери предната страна на бицепса ѝ.
— Are you still here?
Анна се взираше право в него с поглед, който беше всичко друго, но не и приятелски.
— Ааъ… yes — успя да каже той и се изправи.
— Then get the hell out, I don’t remember asking you to stay — did I?
— Ъъъ… No!…
По дяволите — днес беше меко казано чудо на красноречието.
Окей, значи тя не искаше сутрешно гушкане — това го устройваше перфектно. Той се изниза от леглото и затърси дрехите си, но очевидно това не ставаше достатъчно бързо.
— Не ме ли чу?! Върви по дяволите!
Тя ритна към него и донякъде успя да го нацели по задника.
— Да, да — take it easy! — смотолеви той, докато подскачаше на един крак, опитвайки се да се напъха в банските си.
Две секунди по-късно входната врата се тресна зад него.
Шит, ама че шибана кучка!
Какъв ѝ беше проблемът на тая?
Но на него му се струваше, че вече има теория…
Старата вила беше голяма, двата етажа, взети заедно, бяха може би шестстотин квадратни метра — и въпреки това атмосферата беше клаустрофобична.
Тя всъщност искаше незабавна евакуация, да натоварят всичко и всички на правителствения самолет и да се махнат на мига. Но самолетът беше кацнал съвсем скоро и пилотите бяха използвали всичките си летателни часове. Трябваше да си починат поне осем часа, преди да могат да летят отново, така че се налагаше да изчакат до утре сутринта. При условие, че властите ги пуснеха, разбира се…
Тя говореше по телефона със суданския си офицер за свръзка през десет минути и с Рунеберг на всеки кръгъл час. Свръзката се опитваше да ги убеди да останат, че „безредиците са злощастен инцидент, причинен от бунтовници, които искат да влошат връзките между Судан и Швеция“ и че той „може да гарантира безопасността им“.
Не искаше обаче да потвърди за никакъв атентатор.
И далеч не беше единственият на това мнение…
На горния етаж Глад беснееше и викаше толкова високо, както на асистента си, така и по телефона, че дори войниците, които стояха на стража долу при портата, сигурно го чуваха.
Министърът, от друга страна, не каза много, тя се затвори в стаята си и остави прессекретарката си да се занимава с приказките.
— Ан-Кристин е малко неразположена, стана ѝ зле от полета, а после и всичко това с…
Секретарката кимна многозначително към Ребека и тя забеляза как я наблюдават останалите охранители.
— … опита за атентат… — допълни Ребека с най-уверения глас, който успя да призове. — Неизвестен извършител, въоръжен с револвер, се приближаваше към колата ни с цел да открие стрелба по нея. За щастие, не успя и ние се измъкнахме. Работата ми е да се погрижа всички да се приберем у дома непокътнати и възможно най-бързо.
14
Скандинавският вариант на Сънчо; в Швеция го наричат Йон Блунд (blunda означава „затварям очи“), а на българските читатели е по-познат като Оле Затвори очички (Ole Lukoje) от едноименната приказка на Андерсен. — Б.пр.