Тръпката

Тя си пое дълбока глътка въздух.

— Партньорът ми работи във фирма за IT-сигурност. Наскоро бяха купени от по-голяма компания, която иска да разшири дейността. Ще им помогна да стартират собствен отдел за лична охрана. Получавам пълна свобода и солидни ресурси…

Той помълча няколко секунди, после кимна.

— Разбирам. Звучи като предложение, на което не може да се откаже. Но ме поставяш в малко трудно положение. И без това не ни достигат хора. Екипът…

— Предложението ми е да назначиш Давид Малмѐн за нов ръководител на екипа.

Той ѝ хвърли продължителен поглед.

— Нещо ми подсказва, че с Малмѐн вече сте говорили за това.

Тя не отговори.

— Окей, Бека, няма да се инатя. Но трябва да ми обещаеш нещо…

— Какво, Луде?

Тя си позволи лека усмивка, на която той веднага отвърна.

— Да се грижиш за себе си…

— Обещавам — засмя се тя.

Той грабна една химикалка, подписа документите и ѝ подаде едно копие.

— Ето, официално си освободена в неплатен отпуск за една година. Като гледам, следва да ти пожелая успех?

— Благодаря.

Тя взе документа, сгъна го и го напъха в раницата си.

— Само още един въпрос — викна той, когато тя почти беше излязла през вратата. — Как се казва фирмата, в която ще почваш работа?

— PayTag — извика тя и му помаха за сбогом.