В тъмните гори
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В тъмните гори». Краткое содержание книги:
Странните жители на градчето Барлоу ги залавят и откарват в гората. Връзват ги за няколко мъртви дървета и обезлистени клони. След това се оттеглят.
Пътниците се досещат, че това е ритуал на жертвоприношение и че някой скоро ще дойде за тях. Но кой е този някой или… нещо?
— Къде ни водите? — попита Шери.
Нийла се учуди на спокойния й глас, с който зададе въпроса.
Мъжете запазиха мълчание. Още от самото начало пестяха думите си. И четиримата запазиха спокойния си тържествен вид, сякаш изпълняваха неприятна, но необходима задача.
Момчето изтича пред тях. Отиде до един стар пикап и се опита да отвори задната врата. Тъй като не успя, единият от мъжете се завтече и му помогна. Заедно спуснаха вратата. Тя се отвори с изскърцване и процепи нощната тишина.
Момчето се качи в задната част. Мъжът отиде към шофьорската седалка и седна. Другите заблъскаха Нийла и Шери към задната врата.
— Това, което вършите, е отвличане, нали знаете? — каза Шери.
— Това е най-малката от бедите ви, сестричке.
Набутаха ги в пикапа. Оставиха ги проснати на металния под. Единият от мъжете затвори вратата. С трясък тя застина на мястото си. Мъжът я заключи, качи се в колата и седна в краката на Нийла.
Пикапът потегли, друсайки се по разровената от гуми почва на паркинга. Главата на Нийла се удари в пода и тя се надигна.
— Лежи долу! — каза мъжът до нея.
След като зави и се раздруса за последен път, пикапът тръгна по равно.
Излезли сме на главния път, каза си Нийла. И отиваме на запад. В посоката, от която дойдохме.
— Накъде ни карате? — попита Шери.
— Недалеч оттук — отвърна мъжът до нея.
— Ще ни убиете, така ли?
Чувайки въпроса, Нийла усети как стомахът й се свива. Не можеше ли Шери да държи устата си затворена?
— Не ние — отговори мъжът.
— Искам да ги опипам — каза момчето.
— Заповядай, щом искаш.
— За Бога, Шоу! — възкликна мъжът до Нийла.
— Абе, остави момчето — обади се онзи, който седеше при краката на Нийла. — Голяма работа!
— Но това не е редно!
— А кое тогава е редно, по дяволите?
— Той вече е на дванадесет години — каза Шоу, който беше бащата на момчето. — Трябва да се учи.
— Всеки път, когато ни попадне някоя по-млада, Тими се захваща с нея. Отвратително е!
— Да не би да си станал обратен, Робинс?
— Просто не мисля, че това е правилно. Ясно ли ти е? Защо да се превръщаме в банда диваци, за Бога? Следващата крачка е ние самите да започнем да изнасилваме и да…
— Това не е позволено и ти го знаеш — каза Шоу.
— Ами че това е неминуемо, по дяволите! Ако все така оставяме Тими да прави каквото си иска, скоро ще започне и да ги чука.
— Няма да го правя — нацупено каза Тими.
— Не е толкова глупав.
— Казвал ли си му някога какво направиха с Вейс?
Последва тишина.
— Не искам да те плаша, момче, но в тая далавера по едно време участваше тип на име Вейс.
— Млъкни, Робинс!
— Вейс също не беше глупав. Знаеше правилата.
— Робинс!
— Остави го да разкаже — обади се мъжът в краката на Нийла. — Добре е момчето да знае. За негово добро е.
— Та преди около шест години пипнахме една наистина готина мадама и Вейс не издържа. Трябваше да го спрем. Не знам защо не го направихме. Предполагам, че твърде много бяхме изкушени и ние самите. Затова нямахме нищо против поне да погледаме. И той я облада тук, в пикапа.
— Начука ли я? — попита Тими.
Нийла усети напрежение в гласа му.
— Няколко дни по-късно Вейс изчезна заедно с цялото си семейство. Имаше жена и три деца. Изчезнаха посред нощ направо от дома им.
— Може би са избягали — подхвърли Тими.
— Не. Крулите са ги пипнали.
— Откъде знаеш?
— Открихме някои следи — обясни Шоу.
— Така че не забравяй за Вейс, когато много ти се прииска да бъзикаш дамите, които караме.
— Всичко ще е наред, щом не ги чукам.
— Момче, опичай си акъла!
— Стига сте дрънкали! — отсече Шоу.
— Татко, може ли?
— Остави го да си начеше крастата — обади се мъжът при краката на Нийла.
— Аз съвсем малко… — настоя Тими.
— Искаш да свършиш като Вейс ли? — попита Робинс.
— Ами след като не ги чукам…
— По дяволите! — измърмори ядно Робинс.
— Почти пристигнахме — каза Шоу. — Прави, каквото си намислил, но по-чевръсто.
Тими изпълзя към главата на Шери. Коленичи и се наведе над нея.