В тъмните гори
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В тъмните гори». Краткое содержание книги:
Странните жители на градчето Барлоу ги залавят и откарват в гората. Връзват ги за няколко мъртви дървета и обезлистени клони. След това се оттеглят.
Пътниците се досещат, че това е ритуал на жертвоприношение и че някой скоро ще дойде за тях. Но кой е този някой или… нещо?
— Тук ли искате да спрем? — попита Лендър и намали скоростта.
Това въобще не беше обичаен мотел, а множество скупчени бунгала зад неугледния офис плюс ограждения за колите.
— Знам ли… — измърмори Рут с нотка на колебание в гласа си.
Лендър се усмихна.
— Ти как мислиш? — попита тя.
— Вие решавате. Да хвърлим едно око по-отблизо?
— А вие, деца, какво мислите? — обърна се назад Рут.
— Не знам — промълви Корделия. — На мен ми се вижда малко зловещичко.
Лендър спря колата по средата на шосето. Зачака, загледан в огледалото за обратно виждане, да не би отзад да се зададе някоя кола.
— Дали пък да не…? — започна Рут.
— Ваша воля.
— Много си неопределен! — почти изплака тя.
— Само кажи и оставаме тук.
— Добре — каза тогава Рут. — Нека погледнем.
След като подаде мигач за завиване, Лендър премина шосето и спря пред осветения офис.
— Сега почакайте малко.
— Момент — каза Рут. — Какво смяташ да правиш?
— Да ни регистрират.
— Знаеш какво имам предвид.
— Имаш предвид това, че не можем да се съберем всичките в някое от тези бунгала, нали?
Тя кимна утвърдително.
— Тогава ще наема две — едно за момчетата, другото за момичетата.
— Ама, татко…
— Не — каза той. — Съгласен съм да прекараме нощта тук, но няма да осигурявам условия за сексуалните ви лудории.
— Лендър!
— Ох, татко!
— Това беше доста неуместно — каза Рут.
Той очакваше да се стигне до открито разискване на въпроса за разпределението за спане, но все се бе надявал, че този момент някак си ще бъде избегнат.
— Съжалявам — каза, — но така чувствам нещата. Докато сме заедно, те няма да пребивават сами в отделно спално помещение. Нито тук, нито в хижата!
— Прекрасно, няма що! — промърмори Корделия.
— Или ще е така, или обръщам тази бричка обратно и край на всичко!
— Добре де, добре — изрече Корделия.
— Не съм съгласна — каза Рут. — Тръгнахме насам, за да прекараме добре и така ще бъде. В случая подкрепям баща ти. Вкъщи никога не сме позволявали на Бен да прекарва нощта с теб и не виждам причина, поради която това да се наруши, само защото сме на почивка. Ако бяхте женени, щеше да е друго, но…
— Необходим е брак? Лиценз за чукане?! — изтърси Корделия.
— Ако мислиш така, трябва още да пораснеш — каза Лендър.
— Съгласен съм с родителите ти — намеси се Бен.
— Покорно благодаря.
— Не за порастването, а за другото, нали разбираш…
Корделия въздъхна.
— Какво става тази нощ? Заговор срещу мен ли има?
— Отивам да наема бунгалата — каза Лендър. Беше доволен, че напуска и колата, и спора.
Влизането му в офиса бе известено от окачено над вратата звънче. Зачака пред плота на рецепцията. След малко страничната врата се отвори и от нея излезе възпълничък мъж. Зад гърба му Лендър успя да зърне мъждиво осветена стая. Вратата започна да се затваря сама, но изведнъж спря, при което между нея и рамката остана неколкосантиметров процеп. В него надникна наполовина скрито лице и впери око в Лендър.
— Бунгало ли? — попита мъжът.
Наглед беше доста приятен. Кръгличък, плешив и с херувимска усмивка. Приличаше на актьор за епизодични роли от телевизионно комедийно шоу.
— Ами да — отвърна Лендър. — Две бунгала.
Окото зад вратата продължаваше да го наблюдава изпод месестия си клепач.
— Четирима сме. Всъщност имате ли бунгало с две стаи?
— Нямаме такова, съжалявам. Но можем да ви сместим в едно, което е по принцип с три легла. Просто ще вкараме още едно легло — и готово.
— Не, благодаря. Тогава ще вземем две отделни бунгала. Разполагате достатъчно с такива, предполагам.
— Разбира се — усмихна се мъжът. — Бихте ли попълнили регистрационната карта?
Докато Лендър попълваше различните графи, ръката му леко потреперваше. Онзи, който надничаше иззад вратата…
Той на два пъти хвърли бегли погледи в нейна посока. Лицето беше все там, опряно на процепа. Беше възрастно лице. Трудно му бе да определи дали принадлежи на мъж или на жена. Фиксиращото го око примигваше и сълзеше.