В тъмните гори
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В тъмните гори». Краткое содержание книги:
Странните жители на градчето Барлоу ги залавят и откарват в гората. Връзват ги за няколко мъртви дървета и обезлистени клони. След това се оттеглят.
Пътниците се досещат, че това е ритуал на жертвоприношение и че някой скоро ще дойде за тях. Но кой е този някой или… нещо?
Лендър попълни формуляра за регистрация и го подаде на мъжа заедно с кредитната си карта.
Мъжът пресметна с калкулатора и каза:
— Дължите ми общо за двете бунгала за една нощ 42,50 долара. Валидно — до обяд. Бихте ли се подписали тук?
Лендър се подписа на фактурата.
Погледна към вратата. Вече беше затворена.
Мъжът се наведе и извади изпод плота два ключа.
— Ето, господин Дилс. Това са номер три и номер дванадесет.
— Близо ли са едно до друго?
— Ами едното е точно зад офиса, а другото е доста по-назад.
— Нямате ли такива, които да не са толкова отдалечени?
— Това е най-доброто, което мога да ви предложа, господин Дилс. Голям наплив имаме тази вечер.
— Добре тогава. Благодаря ви.
— Приятно прекарване при нас.
Лендър кимна. Отвори вратата и излезе навън облекчен, че е напуснал офиса.
Отиде до колата и се качи в нея.
— Какво стана? — попита Рут.
— Наех две бунгала. Трето и дванадесето.
Ръката му колебливо застина на ключа за запалване.
— Нещо не е наред ли?
— Нищо, надявам се. Навярно е била майката на онзи.
— Какво?
— Докато бях там, някаква възрастна особа ме наблюдаваше полускришом. Това ме накара да понастръхна. Тя, или може би той, през цялото време ме дебнеше през процепа на вратата.
— Татко?! — извика изплашено Корделия.
— Сигурна съм, че тя е изцяло безобидна — каза Рут.
— Разбира се — съгласи се Лендър.
Запали мотора и бавно вкара колата в тъмното паркингово ограждение. Чувстваше известно успокоение от наличието в него на други возила. Все пак семейството му не беше само в този доста зловещ мотел.
Трета глава
Докато двама от мъжете държаха Нийла с извити зад гърба й ръце, сервитьорката дръпна портмонето й и го хвърли на тезгяха. Едно момиче на тийнейджърска възраст го сграбчи и заоглежда съдържанието му.
— Патъците й са готини — каза луничаво момче, застанало зад момичето. — Я да ги видим.
— Няма да ти станат — каза момичето.
— Може и така да е, но на нея няма да й трябват повече.
Сервитьорката коленичи и събу едната маратонка на Нийла, която не се и опита да я спре. Последния път, когато се опита да протестира, единият от мъжете й изви болезнено ръката. Шери, която се опълчи в началото, получи силен ритник в стомаха. Нийла реши, че е по-добре да ги оставят да им вземат каквото си поискат. Надяваше се да им се размине най-лошото.
Сервитьорката хвърли маратонките към момчето. То ги улови във въздуха. Качи се и седна на барплота, за да ги изпробва.
След това дойде редът на ръчния часовник на Нийла, последван от пръстена подарък, даден й при завършване на гимназията. Сервитьорката, ги пусна в предния джоб на престилката си. Те издрънчаха сред монетите от бакшишите, които бе получавала през деня. Грубите й ръцете дръпнаха яката на блузата на Нийла. Горното копче се скъса и се търкулна на пода. Обикновено тя носеше златна верижка на врата си. Сега се зарадва, че я бе оставила вкъщи, преди да тръгнат на път.
Жената вдигна косата над ушите на Нийла. Измърмори недоволно, че не намира обици на тях, и я шамароса.
После пристъпи към Шери. Повтори същата процедура и с нея — взе й портмонето, сандалите, двата пръстена. Шери нямаше часовник, но затова пък на шията й висеше разпятие със златна верижка. Сервитьорката внимателно свали верижката. Пусна и нея в джоба си. Шери извика от болка и се заизвива в ръцете на двамата едри мъже, когато сервитьорката дръпна златните й обици, разкъсвайки долната част на ушите й.
— Това ли е всичко? — попита единият от мъжете.
— Предполагам, че да — отговори сервитьорката.
Нийла чу подрънкване на метал. Дръпнаха лявата й ръка рязко надолу. Със силно прещракване около китката й се затвори халката на белезница. Другата се сключи около китката на Шери.
— А сега, дами, да тръгваме!
Някой побутна Шери. Тя залитна напред и опъна докрай верижката, свързваща двете момичета. Острите ръбове на халката се впиха болезнено в плътта на Нийла. Тя ускори крачка, стремейки се да бъде близо до Шери, за да избегне нова болка.
— И аз идвам — каза луничавото момче.
— Перверзник! — каза момичето.
Вече с маратонките на Нийла на краката си, момчето скочи от плота. Втурна се към задната врата и я отвори. Мъжете изведоха през нея първо Шери и после — Нийла.