Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— Гея нападна и нас — кимна Пърси замислен. — И ние трябваше да се срещнем с Нейно Величество Кално Лице. — Той разказа как се бе събудил във Вълчия дом, спомняйки си само едно име — Анабет.
Когато чу това, Анабет едвам сподави сълзите си. Пърси им разказа и как пътувал до Аляска заедно с Франк и Хейзъл, как победили заедно гиганта Алкионей, освободили бога на Смъртта Танатос и се върнали със златния орел в римския лагер, за да отблъснат армията на гигантите. Когато Пърси свърши историята си, Джейсън подсвирна:
— Нищо чудно, че са те избрали за претор!
— Което означава — изсумтя Октавиан, — че сега си имаме трима! По закон може да има само двама водачи!
— Но пък, от друга страна — добави Пърси, — това означава, че и аз, и Джейсън ти се водим нещо като началници. Затова от името и на двамата ти казвам: „Млъкни!“.
Лицето на Октавиан почервеня. Джейсън чукна юмрук в този на Пърси. Дори Рейна успя да се усмихне, макар очите й да останаха буреносни.
— Ще трябва да решим проблема с допълнителния претор по-късно — каза тя. — В момента си имаме по-сериозни проблеми.
— О, аз ще отстъпя мястото си на Джейсън — каза Пърси, — няма проблем.
— Няма проблем? — задави се Октавиан. — Става дума за управлението на Рим!
Пърси не му обърна никакво внимание и се обърна към Джейсън.
— Ти си братът на Талия Грейс, нали? Да ти кажа, изобщо не си приличате.
— Забелязах — отговори Джейсън. — Искам обаче да ти благодаря, задето си опазил лагера ми, докато отсъствах. Справил си се страхотно.
— Ти също — отвърна Пърси.
Анабет го срита по пищяла. Не искаше да прекъсва зараждащото се приятелство между момчетата, но Рейна беше права — имаха да обсъждат сериозни проблеми.
— Бих искала да се върнем към великото пророчество. Май римляните също знаят за него…
— Наричаме го Пророчеството на седмината — кимна Рейна. — Октавиан, нали го помниш?
— Естествено — каза той, — но Рейна…
— Моля те, изрецитирай го на английски, не на латински.
— Седмина герои ще сбере зовът — въздъхна Октавиан, — през огън или буря ще премине светът…
— Клетва трябва да се спази със сетен дъх — продължи Анабет, — пред Портата на Смъртта бди врагът.
Всички се загледаха в нея — освен Лио, който бе конструирал вятърна въртележка от фолио за сандвичи и се мъчеше да я закачи за минаващите наблизо аури.
Анабет не беше сигурна защо бе изстреляла римите на пророчеството.
Просто й се бе сторило редно да го направи.
Едрото момче, Франк, се приведе напред и я загледа така, все едно й бе поникнало трето око.
— Вярно ли е, че си дъщеря на Мин… искам да кажа, на Атина?
— Да — отговори тя, внезапно почувствала се все едно я нападат, — защо това ви изненадва толкова?
— Ако наистина си дете на богинята на Мъдростта… — изсумтя Октавиан.
— Достатъчно — скастри го Рейна. — Анабет е това, което казва, че е. Дошла е тук с мир. Освен това… — Тя неохотно погледна към Анабет. — Пърси се изказа много ласкаво за теб.
Странните оттенъци в тона на Рейна объркаха за миг Анабет, а Пърси погледна надолу, внезапно проявил жив интерес към чийзбургера си.
Лицето на Анабет пламна. О, богове. Рейна се бе опитала да сваля Пърси. Това обяснаваше горчилката, завистта в думите й. Пърси й бе отказал. Заради нея.
В този миг Анабет прости всичко на глупавото си гадже. Искаше й се да го прегърне още сега, но си наложи да остане спокойна. Поне външно.
— Ами, благодаря — каза тя на Рейна, — така или иначе, пророчеството започна да се изяснява. Враговете, който бдят пред Портата на Смъртта… са гърците и римляните. Трябва да се обединим, за да намерим тези Порти.
Хейзъл, момичето с къдрава коса и кавалерийски шлем, взе нещо, изскочило до чинията й. На Анабет й се стори, че беше голям рубин, но преди да се увери в това, Хейзъл го прибра в джоба на дънковата си риза.
— Брат ми Нико отиде да търси Портите на Смъртта — каза тя.
— Какво? — попита Анабет. — Нико ди Анджело? Той ти е брат?
Хейзъл кимна, сякаш това бе очевидно. Още дузина въпроси се появиха в главата на Анабет, а мислите й се завъртяха като въртележката на Лио. Тя реши да не повдига въпроса засега.
— Добре. И какво за него?
— Той изчезна — облиза устни Хейзъл. — Страхувам се, че… не съм сигурна, но мисля, че нещо лошо му се е случило.