Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Тогава Анабет премигна и Лио си бе добрият стар Лио — ухилен както винаги.
— Скоро ще се върнем — обеща той, — това ще е епично!
Анабет почувства ужасен хлад. Докато Лио и Октавиан се катереха по въжената стълба, тя се изкуши да ги повика обратно, но как щеше да обясни това? Като им каже, че полудява, че вижда разни неща и чувства призрачен мраз?
Духовете на вятъра започнаха да прибират приборите.
— Ъ-ъ, Рейна? — попита Джейсън. — Ако нямаш нищо против, бих искал да разведа Пайпър наоколо, преди срещата на Сената да започне. Тя никога не е виждала Нов Рим.
Изражението на Рейна беше каменно. Анабет не можа да повярва колко глупав е Джейсън. Възможно ли бе наистина да не разбира колко много го харесва Рейна? За Анабет това бе очевидно. Да поиска да разведе новото си гадже в града на Рейна, бе като да сипе сол в раната й.
— Разбира се — отвърна хладно Рейна.
Пърси хвана ръката на Анабет.
— Да, аз също бих искал да покажа на Анабет…
— Не — сопна се Рейна.
— Моля? — повдигна вежди Пърси.
— Бих искала да си побъбря за малко с Анабет — каза Рейна. — Насаме. Ако нямаш нито против, колега претор.
Тонът й бе ясен. Тя не искаше разрешение.
Анабет усети, че я побиват тръпки. Какво ли искаше Рейна? Може би преторът не харесваше идеята две момчета, които е харесвала, да развеждат гаджетата си сред града й. Или пък наистина имаше да й казва нещо насаме. Така или иначе, Анабет не искаше да остава сама и невъоръжена с предводителката на римляните.
— Хайде, дъще на Атина — изправи се Рейна, — последвай ме.
IV. Анабет
На Анабет й се щеше да намрази Нов Рим. Като млад архитект обаче не можеше да не се възхити на терасите и градините, на фонтаните и храмовете, на криволичещите калдъръмени улици, на искрящобелите вили. След войната с титаните миналото лято тя бе получила мечтаната работа да реконструира порутените от Кронос дворци на Олимп. Сега обаче, докато се разхождаше из този миниатюрен град, не можеше да спре да мисли: „Трябваше да построя купол като този. Начинът, по който колоните извеждат към онзи двор, е невероятен…“ Който и да бе архитектът, построил Нов Рим, очевидно бе вложил много любов и старание в работата си.
— Ние имаме най-добрите архитекти и дизайнери в света — каза Рейна, сякаш прочела мислите й. — Рим винаги ги е имал още от древни времена. Много герои остават да живеят тук, след като изкарат службата си в легиона. Отиват в нашия университет, създават семейства. Пърси бе силно заинтересуван от този факт.
Анабет се замисли какво ли означава това. Вероятно се бе намръщила повече, отколкото бе искала, тъй като Рейна се разсмя.
— Очевидно е, че си воин — каза тя, — погледът ти е огнен.
— Съжалявам — отговори Анабет и се опита да не изглежда толкова враждебно.
— Недей. Аз съм дъщеря на Белона.
— Римската богиня на Войната?
Рейна кимна. Тя се обърна и подсвирна, сякаш викаше такси. Миг по-късно две метални кучета се спуснаха към тях. Бяха хрътки автоматони — едната от сребро, другата от злато. Те се отъркаха в краката на Рейна и погледнаха към Анабет с блестящите си рубинени очи.
— Домашните ми любимци — обясни Рейна, — Аурум и Аргентум. Надявам се, нямаш нищо против да останат с нас?
Анабет разбра, че това също не е истинска молба. Забеляза, че хрътките имат зъби като върхове на стрели. Оръжията може и да не бяха разрешени в града, но домашните любимци на Рейна щяха да я разкъсат при едно свирване на господарката си.
Рейна я отведе до кафене с външни маси. Сервитьорът очевидно я познаваше, подаде й пластмасова чаша, след което предложи такава и на Анабет.
— Искаш ли малко? — попита Рейна. — Правят страхотен горещ шоколад. Не е римска напитка, но…
— Шоколадът е универсален — довърши Анабет.
— Точно така.
Беше топъл юнски следобед, но въпреки това Анабет с благодарност взе чашата.
Двете продължиха по пътя си. Металните кучета на Рейна вървяха до тях.
— В нашия лагер — каза Рейна — Атина е известна като Минерва. Наясно ли си с разликите между гръцкия и римския аспект на майка си?
Анабет не бе мислила по този въпрос. Спомни си, че Терминус бе нарекъл Атина нагла, като че ли около нея има нещо скандално. Октавиан пък се бе държал така, сякаш самото съществуване на Анабет е обидно.