Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че Минерва не е много уважавана тук.
Рейна започна да духа шоколада си.
— Уважаваме Минерва. Тя е богинята на Мъдростта и Занаятите… но не и на Войната. Не и за римляните. Освен това тя е богиня дева, подобно на Диана… която е известна при вас като Артемида. Идеята, че Минерва има деца, за нас е скандална.
— О! — изчерви се Анабет. Тя не искаше да навлиза в детайли за това как се появяват децата на Атина — направо от съзнанието на богинята, както самата тя бе изскочила от главата на Зевс. Мисълта за това винаги караше Анабет да се чувства като изрод. Хората все я питаха дали си има пъп, след като се е родила по вълшебен начин. Естествено, че имаше. Но нито знаеше, нито искаше да знае как се е сдобила с него.
— Разбирам, че вие гърците имате друга гледна точка по въпроса — продължи Рейна, — но ние римляните приемаме клетвите на една дева като нещо много сериозно. Да вземем за пример весталките… ако те се влюбят в някой и нарушат клетвите си, биват погребвани живи. Идеята, че една богиня дева има деца…
— Схващам — отвърна Анабет, а шоколадът внезапно й се стори безвкусен. Неслучайно римляните я зяпаха така.
— Значи аз дори не трябва да съществувам. А дори римляните да имаха деца на Минерва…
— Те не биха били като теб — довърши Рейна. — Биха се занимавали със занаяти и изкуства, може би с политика, но не и с военно дело. Не биха извършвали опасни подвизи, не биха предвождали отряди герои.
Анабет отвори уста, за да възрази, че тя не предвожда екипажа на Арго II, поне не и официално, но се замисли дали приятелите й биха се съгласили с това. През последните дни всички очакваха нейните решения — дори Джейсън, който можеше с лекота да оглави екипажа като син на Юпитер, и Глийсън Хедж, който не приемаше заповеди от никого.
— Има и още нещо — щракна с пръсти Рейна и златното й куче Аурум дотича до нея. Преторът го почеса зад ушите. — Харпията Ела наистина изрече пророчество. И двете знаем това, нали?
Анабет преглътна. Нещо в рубинения поглед на Аурум я караше да се чувства неудобно. Тя бе чувала, че кучетата надушват страха, че могат да доловят дори промени в дишането на човек или в сърцебиенето му. Не знаеше дали това важи и за магическите кучета, но все пак реши да каже истината.
— Прозвуча ми като пророчество — призна тя, — но досега не бях срещала Ела и никога не съм чувала тези думи.
— Аз обаче съм — промърмори Рейна. — Поне част от тях.
На няколко метра от тях сребърното куче излая. Група деца изскочиха със смях от близката уличка, обкръжиха Аргентум и започнаха да го милват, без да обръщат внимание на острите му като бръснач зъби.
— Да продължим — каза Рейна.
Двете се изкачиха нагоре по хълма. Хрътките ги последваха, оставяйки децата зад гърба си. Анабет час по час поглеждаше към лицето на Рейна. Смътен спомен се появи в съзнанието й за това как Рейна прибира косата си зад ушите, за сребърния пръстен, на който имаше нарисувани факла и меч.
— Срещали сме се и преди — осмели се да предположи тя, — ти беше по-малка, струва ми се.
Рейна й се усмихна.
— Отлично. Пърси не ме помнеше. Разбира се, ти говори основно с по-голямата ми сестра Хила, която сега е царица на амазонките. Тя си тръгна тази сутрин, преди вие да пристигнете. Така или иначе, когато се видяхме за последно, ние бяхме прислужнички на магьосницата Цирцея.
— Цирцея… — Анабет си спомни своето пътуване до острова на магьосницата. Тогава бе на тринайсет години. С Пърси бяха дошли от Морето на Чудовищата и Хила ги беше посрещнала. Тя бе помогнала на Анабет да се изкъпе и й бе дала красива нова рокля, след което я бе гримирала. После Цирцея бе направила своето предложение — ако Анабет останеше на острова, щеше да получи обучение за магьосница и да се сдобие с невероятна сила. Анабет се бе изкушила да приеме, докато не разбра, че това е капан и Пърси е превърнат в гризач. Сега това й беше смешно, но навремето й се бе сторило ужасяващо. Що се отнася до Рейна… тя бе една от прислужничките, които я бяха сресали.
— Ти — ахна Анабет смаяна — и казваш, че Хила е станала царица на амазонките? Как успяхте…
— Дълга история — отвърна Рейна, — но те помня добре. Ти беше смела. Никога не бях виждала някой да отхвърля гостоприемството на Цирцея, да не говорим, че ти успя и да я надхитриш. Няма нищо чудно в това, че Пърси те харесва.