Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
ПЪРВА ГЛАВА
ВИЕ НЕ СТЕ ВАШИЯТ УМ
НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕПЯТСТВИЕ
ПРЕД ПРОСВЕТЛЕНИЕТО
Какво означава просветление?
Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат. “Да имаш малко дребни?” смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка. “Нямам какво да ти дам” — отвърнал непознатият. После попитал: “Какво е това, върху което седиш?” “Нищо” — отвърнал просякът. — Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня.” “Поглеждал ли си някога вътре?” — попитал непознатият. “Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо.” “Я погледни” — настоял непознатият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато.
Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в кутия, както в притчата, а още по-близо — вътре в себе си.
Чувам ви да казвате: “Но аз не съм просяк.”
Просяк е всеки, който — дори и да има големи материални богатства — не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от Битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва с него. Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в което не само че е включено всичко това, но и то е безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.
Думата “просветление” извиква в съзнанието представата за някакво свръхчовешко постижение — и на егото му харесва да поддържа тази представа, но всъщност просветление е просто вашето естествено състояние на почувствано единство с Битието. То е състояние на свързаност с нещо неизмеримо и неразрушимо, нещо, което — почти парадоксално — сте по същество вие и въпреки това е много по-голямо от вас. То е да намериш истинската си природа отвъд името и формата. Неспособността да изпитате тази свързаност поражда илюзията за отчужденост — от вас самите и от околния свят. Възприемате се — съзнателно или несъзнателно — като изолиран отломък. Появява се страх и вътрешните, и външни конфликти се превръщат в норма.
Обичам простото определение на Буда за просветлението — “край на страданието”. В него няма нищо свръх-човешко, нали? Разбира се, като всяко определение, то е непълно. Казва ви само какво не е просветлението — не е страдание. Но какво остава, когато вече няма страдание? По този въпрос Буда мълчи и мълчанието му намеква, че ще трябва сами да разберете. Той използва негативно определение, за да не може умът да го превърне в нещо, в което да вярва, или в някакво свръхчовешко постижение — цел, която не ви е по силите да постигнете. Въпреки тази предпазливост, повечето будисти все пак вярват, че просветлението е за Буда, а не за тях — или поне не в този живот.
Използвате думата “Битие”. Може ли да обясните какъв смисъл влагате в нея?
Битието е вечният, неотменно присъстващ Единен Живот зад безбройните му форми, подвластни на раждането и смъртта. Но Битието е не само отвъд, но и дълбоко във всяка форма като нейна най-вътрешна невидима и неразрушима същност. Това означава, че е достъпно за вас във всеки момент като вашето най-дълбоко аз, вашата истинска природа. Но не се опитвайте да го проумеете с ума си. Когато присъствате, когато вниманието ви е изцяло съсредоточено в Настоящето, Битието може да се усети, но никога да се разбере с ума. Да си възвърнем съзнанието за Битието и да пребиваваме в това състояние на “чувстване и осъзнаване” — това е просветление.
Когато говорите за Битие, Бог ли имате предвид?
Ако е така, защо не го кажете?
Думата “Бог” е опразнена от смисъл в резултат на хиляди години злоупотреба. Понякога я използвам, но пестеливо. Като казвам злоупотреба, имам предвид, че хора, които никога дори не са зървали царството на свещеното, безбрежната широта зад тази дума, я използват с огромна самоувереност, сякаш че знаят за какво говорят. Или пък излагат аргументи против нея, сякаш им е ясно какво отричат. Тази злоупотреба е породила абсурдни вярвания, твърдения и егоистини заблуди от рода на: “Моят или нашият Бог е единственият истински, а твоят е фалшив”, или пък прословутото изявление на Ницше: “Бог е мъртъв”.