Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
МИТ № 3: ВСИЧКО СЕ ИЗЧЕРПВА С ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ
Прикована към материализма, традиционната наука приема, че нищо, което не може да бъде измерено, изследвано в лаборатория или възприето от петте сетива и техническите средства за усилването им, просто не съществува. То “не е реално”. Вследствие на това цялата реалност е смачкана до физическата действителност. Духовните — или както аз бих ги нарекъл, нефизическите — измерения на реалността са изключени.
Това влиза в противоречие с “вечната философия” — философското единомислие, обхващащо векове, религии, традиции и култури и описващо различни постоянни измерения на действителността. Те се простират от най-плътното и най-малко съзнателното — нека го наречем “материя” — до най-малко плътното и най-съзнателното — ще го наречем “духовно”.
Интересното е, че разширеният по този начин многоизмерен модел на действителността се споменава от теоретици на квантовата физика като Джак Скарфети, който описва движението със свръхсветлинна скорост. Използват се други измерения на действителността, за да се опише движението със скорост, по-висока от граничната — тази на светлината. Помислете също за работата на легендарния физик Дейвид Бом с неговия експлицитен (физически) и имплицитен (нефизически) многоизмерен модел на действителността.
Това не е просто теория. Един експеримент във Франция през 1982 г. показа, че две свързани преди квантови частици, ако бъдат разделени от голямо разстояние, по някакъв начин остават свързани. Ако едната се промени, мигновено се променя и другата. Учените не познават механизма, по който това може да стане със скорост по-голяма от тази на светлината, но някои излагат теорията, че връзката се осъществява през портали към по-висши измерения.
И така, противно на убежденията на поддръжниците на традиционната парадигма, влиятелните първопроходци, с които разговарях, смятат, че не сме достигнали връхната точка на човешкото развитие, че сме свързани с целия живот, а не отделни, и че пълният спектър на съзнанието обхваща както физическото, така и голям брой нефизически измерения на действителността.
В сърцевината си този нов светоглед предполага да гледате на себе си, на другите и на целия живот не през очите на незначителното земно същество, което се ражда и живее във времето, а през очите на душата, на нашето Битие, на Истинското Аз. Един по един хората се прехвърлят на тази по-висока орбита.
С тази книга, “Силата на настоящето”, Екхарт Толе заслужено заема място в специалната група учители от световна величина. Посланието му е следното: проблемът на човечеството е дълбоко вкоренен в самия ум, или по-точно в погрешното ни себеотъждествяване с ума.
Безцелното реене на съзнанието, склонността ни да поемаме по пътя на най-малкото съпротивление, като не се стремим да бъдем напълно будни в настоящия момент, създават празнина. Обвързаният с времето ум, който е създаден, за да бъде полезен слуга, я компенсира, като се обявява за господар. Като пеперуда, която прелита от цвят на цвят, умът се занимава с минали изживявания или прожектира свой “телевизионен филм” с очаквания за бъдещето. Рядко се отпускаме в океанските дълбини на “тук и сега”. Защото именно тук, в Настоящето, намираме своето Истинско Аз, което е отвъд физическото тяло, непостоянните емоции и брътвежите на ума.
Величието на човешкото развитие не е в способността ни да разсъждаваме и мислим, макар че именно това ни отличава от животните. Интелектът — също като инстинкта — е просто точка по пътя. Крайната ни цел е да възстановим връзката си със своето същностно Битие и да се осъществяваме миг по миг в обикновения физически свят от тази необикновена божествена действителност. Лесно е да се каже, но рядкост са хората, напреднали в своето развитие.
За щастие, има водачи и наставници, които да ни помагат по пътя. Изумителната сила на Екхарт като учител и водач се крие не в способността и умението му да ни развлича със забавни истории, да превръща абстрактното в конкретно и да ни предлага полезни техники. Магията е в собствения му опит на човек, който знае. Затова зад думите му се крие сила, каквато излъчват само най-прочутите духовни учители. Тръгвайки от дълбините на тази По-Голяма Действителност, Екхарт енергично проправя път, за да могат и други да го последват.