Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Ще видите, че от първата до последната страница диалозите постоянно се движат между две различни равнища.
На едно равнище аз привличам вниманието ви към неистинското във вас. Говоря за природата на несъзнателното и нездравото, както и за най-честите му поведенчески прояви — от конфликтите във взаимоотношенията до войните между племена и държави. Жизненоважно е това да се знае, защото ако не се научите да разпознавате неистинското като неистинско — като нещо, което вие не сте — не може да има трайна промяна и винаги в крайна сметка ще бъдете въвличани обратно в илюзиите и в някаква форма на болка. На това равнище ви показвам също как да не превръщате неистинското в себе си в свое аз и в свой личен проблем, защото именно така неистинското успява да се съхрани.
На друго равнище говоря за една дълбока трансформация на човешкото съзнание — не като далечна бъдеща възможност, а достъпна още в този момент, който и да сте, където и да сте. Ще ви покажа как да се освободите от робуването на ума, да навлезете в това просветлено състояние на съзнанието и да го задържите в делничния си живот.
На това равнище в книгата думите невинаги имат за цел да носят информация, а често са предназначени да ви въвлекат в това ново съзнание, докато ги четете. Отново и отново се опитвам да ви поведа със себе си в безвремевото състояние на наситено съзнателно присъствие в Настоящето, за да вкусите от просветлението. Докато не успеете да изпитате това, за което говоря, може би ще смятате, че в тези пасажи много неща се повтарят. Но когато успеете, вярвам, ще разберете, че в тези откъси се съдържа голяма духовна сила и те може да станат най-важните за вас в цялата книга. Нещо повече, тъй като всеки човек носи вътре в себе си семето на просветлението, аз често се обръщам към онзи, който знае вътре във вас, който се крие зад мислещия — дълбокото аз, което веднага разпознава духовната истина, затрептява с нея и черпи от нея сили.
Символът за пауза след някои пасажи показва, че може би е добре да спрете за момент да четете, да останете неподвижни и да почувствате и изживеете истината в казаното. Може би в текста ще има и други места, където ще правите това естествено и спонтанно.
Когато започнете да четете тази книга, отначало е възможно смисълът на някои думи като “Битие” и “присъствие” да не ви е напълно ясен. Просто продължете нататък. В ума ви може понякога да възникнат въпроси или възражения. Те вероятно ще намерят отговор по-нататък в книгата, или ще се окажат неуместни, когато навлезете по-дълбоко в учението — и в себе си.
Не четете само с ума си. Търсете реакцията на чувствата, усещането дълбоко във вас, че разпознавате това, което четете. Аз не мога да ви кажа никаква духовна истина, която вие дълбоко в себе си вече да не знаете. Единственото, което мога да направя, е да ви припомня, каквото сте забравили. Така във всяка клетка на тялото ви се задейства и освобождава живо знание, древно и винаги ново.
Умът неизменно се стреми да категоризира и да сравнява, но тази книга ще ви бъде по-полезна, ако не се опитвате да сравнявате терминологията ѝ с терминологията на други учения, иначе вероятно ще настъпи объркване. Аз използвам думите “ум”, “щастие” и “съзнание” по начин, който не отговаря непременно на употребата им в други учения. Не се залавяйте за думите. Те са само трамплини, който трябва да оставите зад себе си възможно най-скоро.
Когато на места цитирам думите на Иисус или Буда, пасажи от “Курс по чудеса”[3] или от други учения, то не е с цел да сравнявам, а да привлека вниманието ви към факта, че по същество има и винаги е имало само едно духовно учение, макар то да се проявява в различни форми. Някои от тези форми като древните религии са така затрупани с външни неща, че духовната им същина е почти изцяло скрита под тях. Затова до голяма степен дълбокият им смисъл вече не се разпознава и силата им да променят се е изгубила. Когато цитирам от древните религии или от други учения, то е за да разкрия дълбокия им смисъл и така да възстановя силата им да променят — особено за читателите, които са последователи на тези религии или учения. На тях казвам: няма нужда да търсите истината другаде. Нека ви покажа как да стигнете по-дълбоко в онова, което вече имате.
Но най-вече се опитвам да използвам терминология, която е възможно най-неутрална, за да достигна до най-широк кръг от хора. Можете да видите в тази книга съвременно повторение на единственото неподвластно на времето духовно учение, сърцевината на всички религии. То не идва от външни източници, а от единствения истинен Извор вътре в нас, затова не съдържа теории или предположения. Аз говоря от вътрешен опит и ако понякога тонът ми е настойчив, то е за да пробия дебелите пластове психическа съпротива и да стигна до онова място във вас, където вие вече знаете — също както и аз — и където ще разпознаете истината, когато я чуете. Тогава настъпва усещането за възторг и извисяване, сякаш нещо във вас казва: “Да, знам, че това е истина.”
3
Дипак Чопра.