Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Хъмфри признава пред ФБР, че е предавал на Труонг документи с надеждата, че виетнамските власти ще освободят виетнамската му съпруга, с която е живял по времето, когато е служил във Виетнам. Труонг казва, че с работата си се е опитвал да подобри отношенията между Съединените щати и Социалистическа република Виетнам.
Въпреки че доказателствата за шпионаж срещу двамата са събирани с наблюдение, извършвано без официално одобрение, Министерството на правосъдието решава да даде зелена улица на процеса. И двамата получават по 15 години затвор.
При обжалването адвокатите и на двамата отправят нападки към неофициално извършените подслушвания и обиски, с помощта на които са формирани доказателствата. Обжалванията остават без последствия и през 1982 г. и двамата осъдени влизат в затвора. Въпреки това са отправени критики по повод на неубедителното законно основание за провеждане на електронно наблюдение и е подчертана необходимостта от нова съдебна процедура. След този случай е създаден ЗАКОНЪТ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, а след него се появява и СЪДЪТ ЗА НАДЗОР НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ.
Хънт, Хауърд (1918)
Писател и оперативен работник в ЦРУ.
Хънт започва да пренася своя практически опит от разузнаването в литературата по време на Втората световна война. За основа на първия роман използва впечатленията си от ВМС на САЩ по обслужване на съюзническите морски конвои в Северния Атлантик. Хънт е отчислен от флота след контузия. Известно време работи като военен кореспондент на списание Лайф, след това постъпва в армията и като доброволец в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ. И вече като сътрудник на тази разузнавателна организация е изпратен в Китай.
След войната Хънт възобновява литературната си дейност. Пише романи, пробва се като киноартист. Но не може да забрави времената, прекарани в УСС, и в края на краищата постъпва в току-що създаденото ЦРУ. Работи в подразделенията му в Мексико, на Балканите, в Далечния изток, Гватемала и Уругвай.
През 1964 г., когато ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ става РИЧАРД ХЕЛМС, Хънт е помолен да напише серия шпионски романи, за които издателят му се надява, че ще се превърнат в американския вариант на ДЖЕЙМС БОНД. Както АЛЪН ДЪЛЕС, и Хелмс вярва, че шпионските романи, подобни на тези, посветени на Джеймс Бонд, ще помогнат за популяризирането на агенцията, която може да направи изключително малко неща, за да се рекламира сама. Хелмс одобрява вдъхновението на Хънт, което го подтиква към създаване на шпионски романи, но само при условие, че всеки ръкопис ще преминава през предварителен контрол. Американският аналог на Джеймс Бонд трябва да бъде измисленият от Хънт безстрашен агент Питър Уорд.
Хънт пише под псевдонима Дейвид Сент Джон, но в библиографските картони на Конгресната библиотека, достъпни за всички обществени библиотеки, е отбелязано истинското му име. Когато е публикувана първата книга, разказва по-късно Хънт, той е изпратен в чужбина и напуска ЦРУ, тъй като романите му са „вдъхновени от агенцията“, а работата му като писател на шпионски романи може да причини неудобства на централата. ЦРУ по-късно го извиква като „агент по договор“.
В книгите си Хънт преплита измислени причудливи образи с напълно реални образи и събития. В романа „Краят на Берлин“ („The Berlin Ending“, 1973) се прави намек, че западногерманският канцлер Вили Брант е съветски агент. (Вж. ГЕРМАНИЯ.) „Измамата «Харгрейв»“ („The Hargrave Deception“, 1980) е създадена по истинската битка на умове между ръководителя на Управлението по контраразузнаване към ЦРУ ДЖЕЙМС ЕНГЪЛТЪН и ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ. Измисленият съветски агент Пейтън Джеймс подобно на Енгълтън е запален рибар. А американецът Роджър Харгрейв, за чийто образ е използвана историята на Филби, в романа учи в Оксфордския университет (Филби завършва Кеймбридж). Харгрейв емигрира в Съветския съюз, но в действителност е американски ДВОЕН АГЕНТ, като истинската му самоличност е известна само на Джеймс. Когато Антъни Мастърс — автор на „Литературни агенти“ („Literary Agents“, 1987), пита Хънт дали подвизите на героя от шпионските му романи Питър Уорд са почерпани от собствения му опит в ЦРУ, Хънт отговаря, че в ЦРУ ще бъдат недоволни, ако започне да разказва каквито и да било действителни събития, и добавя, че самият той е работил в ЦРУ по-скоро върху теорията на разузнаването, отколкото върху каквито и да било конкретни случаи. Освен това отбелязва, че не може да вземе на сериозно книгите за Джеймс Бонд, тъй като има усещането, че са написани от: