Енциклопедия на шпионажа

През май 1924 г. Хувър е назначен за изпълнителен директор на Бюрото за разследване, а през декември 1924 г. става директор, като наблюдава и насочва действията на една организация, която се превръща в национална полицейска сила. Под ръководството на Хувър работят 441 „специални агенти“ в големите градове. Работата на ведомството нараства изключително много през 1933 г., когато в състава му е включено и подразделението за контрол на изпълнението на „сухия режим“ — създадено специално от Министерството на правосъдието да оказва помощ за реализирането на поправката на конституцията за забрана на продажбата и разпространението на алкохол. (Сухият режим е отменен през декември 1933 г.) А с утихването на „червената опасност“ и изместването на акцента от подривната дейност към углавната престъпност Хувър реагира веднага и пренасочва вниманието си от революционерите към бандитите.

По времето на президента Франклин Рузвелт бюрото отначало е преобразувано в Управление за разследване (Рузвелт осигурява законовата база, която позволява на Хувър да постигне по-голяма самостоятелност на своята служба), а през юли 1935 г. вече е Федерално бюро за разследване.

Когато през 1939 г. в Европа избухва Втората световна войната, Хувър с благословията на Рузвелт променя мисията на ФБР и се насочва към издирване на извършители на подривни действия, шпиони и саботьори. Но инстинктите на Хувър за борба с престъпността не са достатъчни и той се оказва неподготвен за противодействие с професионални разузнавачи.

По това време със съгласието на Рузвелт британската Секретна разузнавателна служба (МИ–6) открива през 1940 г. в Ню Йорк свой филиал — БРИТАНСКА КООРДИНАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ (БКС). Ръководителят й УИЛЯМ СТИВЪНСЪН се запознава с Хувър чрез общия им приятел бившия световен шампион по бокс в тежка категория Джийн Тани, но двамата не намират общ език. Хувър се съпротивлява срещу дейността на британските специални служби на територията на САЩ. Използвайки тщеславието на Хувър, Стивънсън се съгласява да отстъпи лаврите на ФБР от бъдещите постижения на англичаните, работещи в Америка.

Стивънсън се стреми към по-задълбочено сътрудничество между американските и британските разузнавателни специални служби и в края на краищата намира съюзник, но в лицето не на Хувър, а на УИЛЯМ ДОНОВАН, който е назначен за КООРДИНАТОР НА ИНФОРМАЦИЯТА — полуразузнавателна служба, подчинена пряко на президента. Хувър упорито се противопоставя на издигането на Донован и на службата му, която по-късно се превръща в УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС). Двамата се запознават в Министерството на правосъдието по времето, когато Хувър е директор на ФБР, а Донован е помощник главен прокурор, който следи за дейността на бюрото. През 1929 г. Донован е напуснал министерството, но Хувър го е запомнил като човека, когото не понася — общителен изтънчен юрист, чужд на бюрократичните порядки.