Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През март 1942 г. щабът на Макартър е принуден да напусне Филипините. Установява се в Австралия. На 1 април 1942 г. генералът се обръща към Министерството на войната да изпрати обучени криптолози в Австралия, за да окажат помощ на малцината, които той е довел от Корегидор, Манила. Екипът от Филипините, известен като Станция 6, е успял да идентифицира японските комуникационни системи в действие, като няколко пъти предварително е сигнализирал за предстоящи въздушни нападения на противника, и с помощта на заловена книга с кодове вече разчита японските тактически шифри. В края на март 1942 г., когато става очевидно, че японците ще подчинят Филипините, по-голямата част от армейските декодировчици се евакуират в Австралия. Но когато завземат остров Корегидор — последното укрепление на американските сили на Филипините, японците успяват да пленят 6 сътрудници от Станция 6. (След бруталността и своеволията в японските военнопленнически лагери оцелява само 1 от тях.)
Централното бюро официално е създадено в Мелбърн на 15 април от оцелелите от екипа на Филипините и криптолозите, командировани от 837-а свързочна част на американската армия. Отрядът се ръководи от майор ЕЙБРАХАМ СИНКОВ, работил с УИЛЯМ ФРИДМАН през 30-те години, когато американците успяват да декодират японския код ПЪРПЪЛ.
За ръководител на Централното бюро е назначен Спенсър Ъкин — главен свързочен офицер на Макартър на Филипините и бивш началник на СРР, а Синков остава началник на декодировчиците, пристигнали с него от САЩ.
Освен това още от началото в щата на Централното бюро са включени американски войници от японски произход (НИСЕИ) заради знанието на японски език.
Рамо до рамо с американците работят също огромен контингент от австралийската армия и специалисти от Кралските австралийски военновъздушни сили. Сред тях са ветерани, опитвали се да разчетат тактическите комуникации на африканския корпус на генерал Ервин Ромел. Назначени са и британски декодировчици, евакуирани от Сингапур. Централното бюро се поддържа и от станцията за декодиране на американския военноморски флот, разположена в Белконън, Мелбърн, която е под оперативното командване на Макартър, макар и организационно да не е включена в състава на бюрото. (Вж. БЕЛ.)
Интересното тук е, че Ъкин не само че не е бил подчинен, но и е стоял по-високо от началника на разузнаването на Макартър — полковник ЧАРЛС УИЛЪБИ, който е бил с генерала на Филипините. В своята интересна книга „УЛТРА на Макартър“ („MacArthur’s ULTRA“, 1992) армейският историк Едуард Дри отбелязва:
Като ръководител на Централното бюро Ъкин много се ласкаеше от привилегията да предава сурови (неанализирани) материали директно на Макартър. Но като опитен бюрократ не забравяше да информира първо неговата „дясна ръка“ — ръководителя на генералния щаб Ричард Съдърланд. С одобрението на Съдърланд понякога Ъкин прехвърляше по специален канал за връзка с командването на американските войски в югозападната част на Тихия дешифрираните данни от разузнаването направо на полевите щабове на бойните съединения.
Практиката на непосредствен достъп на Ъкин до Макартър без определени часове продължи през цялата война.
Хората на Уилъби изучават постъпващите дешифрирани съобщения и съобщават изводите си на отдела на щаба по планирането на бойните операции. Впрочем отношението на командването към разузнавателните данни, получени от дешифровчиците, понякога е доста странно. Например по време на цялата 2-годишна кампания в Нова Гвинея Уилъби непрекъснато подценява японската мощ, въпреки че често му предоставят точни данни от декодировчиците. Макартър и в много по-малка степен командирът на подчинените му авиочасти — подполковник Джордж Кени, често отказват да приемат разузнавателните сведения от декодирани съобщения, особено когато не съвпадат с личното им становище. Това отношение отчасти се дължи на факта, че за главен източник на разузнаване в областта на комуникациите в района на Тихия океан Макартър смята материалите от Ултра на военноморския флот. (Самият Макартър често преувеличава броя на японските жертви в сраженията, а винаги намалява собствените загуби и не споменава за хилядите войници, извадени от строя поради болести и изтощение — резултат от битките в джунглите.)