Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Хувър е обладан от манията да събира тайни за политици и видни личности. През юни 1940 г. агенти на ФБР проникват в нюйоркския офис на Американския младежки конгрес и преснимат кореспонденцията, която включва писма от Елинор Рузвелт — съпругата на президента. На Хувър е изпратен доклад за операцията. Хувър одобрява и КОНСПИРАТИВНО ПРОНИКВАНЕ в помещенията на негърските общини на САЩ, обяснявайки това със своята загриженост от „смутовете сред негрите“. Веднъж той казва: „Черните прислужнички в хотелите искат заплащане на своя труд по техни условия и в същото време твърдят, че са членове на клуб Елинор Рузвелт…“
След смъртта на Рузвелт през април 1945 г. Хувър се опитва да убеди администрацията на Труман да преустанови всичко във връзка с плана на Донован. Но Труман, който питае лична неприязън към Хувър, дава съгласието си за създаването на ЦРУ. По време на управлението на Хувър между ЦРУ и ФБР съществува почти символично сътрудничество.
Разрешените от Хувър тайни прониквания през 40-те и 50-те години, особено в помещенията на организации, смятани за подривни, включват и организации за граждански права и професионални съюзи. Хувър нарежда да се извърши и подслушване на телефоните на религиозната община Свидетелите на Йехова, тъй като те са против военната служба и отказват да приветстват издигането на американското знаме. В много случаи лично Хувър дава одобрение за провеждането на „микрофонно наблюдение“ и през 60-те години все още не се притеснява да обясни това с постановлението на министъра на правосъдието от 1938 г.
Хувър тясно сътрудничи с парламентарните следствени комисии, загрижени в търсенето на комунисти в правителствените структури, и нееднократно предупреждава за тази опасност. Но много по-често работи зад кулисите, като предава документи на Сенатската комисия за антиамериканска дейност и на Комисията за вътрешна сигурност. В случая с АЛДЖЪР ХИС Хувър оказва огромна помощ на младия конгресмен Ричард Никсън.
Хувър стои настрана от президента Айзенхауер, като си сътрудничи със сенатора Джоузеф Маккарти, който преследва комунистите и е политически противник на Айзенхауер. Хувър открива информация за военновременната любовница на Айзенхауер Кей Самърсби, но никога не я използва срещу него.
През 1956 г. Хувър предприема тайна операция Проконтра (Програма за КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО), която има за цел събирането на вътрешноразузнавателна информация за хора и организации, за които той е преценил, че са нелоялни към правителството. По време на Виетнамската война той съсредоточава усилията на Проконтра към антивоенните активисти и въвлича и ЦРУ (вж. ХАОС). Проконтра е най-дълго съществувалата и най-задълбочена вътрешноразузнавателна операция в американската история. През 1971 г., подложен на натиск и безпрецедентна критика от страна на групи за граждански права, Хувър прекратява програмата.
„Ако не беше Едгар Хувър, — казва президентът Джонсън на новоизбрания през декември 1969 г. президент Никсън, — нямаше да успея да изпълнявам задълженията си на главнокомандващ. Така е. Дик, ти скоро ще свикнеш да зависиш от Едгар. Той е пилон на стабилността в един град от слаби мъже. Ще разчиташ на него многократно, за да можеш да запазиш сигурността. Той е единственият, на когото можеш напълно да се довериш.“
Никсън с това и започва, но когато Белият дом решава да разработи своя програма за вътрешно разузнаване (вж. ПЛАН ХЮСТЪН), доверието му към Хувър отслабва. След преизбирането му през 1972 г. Никсън решава да поиска оставката на Хувър. Но Хувър умира преди това.
Той липсва на Никсън, когато избухва скандалът УОТЪРГЕЙТ. През февруари 1973 г. в разговор със своя съветник Джон Дийн III Никсън казва: „Е, добре, Хувър вършеше необходимото. Това е най-важното. Щеше да се противопостави, на когото трябва. Щеше да ги изплаши до смърт. Имаше досие за всеки.“
След смъртта на Хувър плъзват най-различни слухове и спекулации за личния му живот. Твърденията, че е прикрит ХОМОСЕКСУАЛИСТ, не са потвърдени. През февруари 1975 г. главният прокурор Едуард Ливай казва в показанията си пред Конгреса, че „официалният и поверителният“ архив на Хувър включват информация, уличаваща мнозина, включително конгресмени и президенти. През 1976 г. комисиите за разследване към Сената и Конгреса разкриват масовите злоупотреби, допуснати в хода на операция Проконтра.
Всички досиета от картотеката на Хувър с гриф Лично са унищожени. А много от тези, за които говори Ливай, остават засекретени. За биографията на Хувър „Шефът“ („The Boss“, 1988) Ейтън Тиохарис и Джон Стюърт Кокс получават част от досиетата въз основа на Закона за свобода на информацията. Те откриват „унизителна лична информация за двама президенти, за една първа дама, за един министър от кабинета и за безброй други видни личности“. Но човекът, който е започнал като чиновник в архива, знае, че има много начини за запазване на досиета. Най-важните са подредени по такъв начин, че „нито имат индекс, нито са заведени в централната архивна система на бюрото“, както твърдят биографите, и може да се каже, че служебният му архив „технически не съществува“.