Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Лонсдейл е проследен до къща, в която живеят Питър Кроугър и съпругата му Хелън (също шпионски псевдоними; вж. КОЕН, МОРИС). През януари 1961 г. детективи от СПЕЦИАЛНИЯ ОТДЕЛ на МИ–5 арестуват Хотън, Джий и Лонсдейл на среща за обмен на документи. Семейство Кроугър също са арестувани.
СЛУЧАЯТ ПОРТЛАНД, както го нарича пресата, приключва през март 1961 г., когато и петимата са осъдени за шпионаж. МИ–5 отхвърля предложението на Хотън да сътрудничи като разменна монета за помилване. Хотън и Джий получават по 25 години затвор, а всеки от семейство Кроугър — по 20.
Хотън и Джий са освободени през 1970 г. и през 1971 г. сключват брак. Хотън описва шпионската си дейност в книгата „Операция «Портланд»: автобиография на един шпионин“ („Operation Portland: The Autobiography of a Spy“, 1972).
КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ на Лонсдейл, което е използвал пред Хотън, е Шах.
Хоулистоун
Вж. ПОДВОДНИЦИ.
Хохлов, Николай
Сътрудник на съветските специални служби, преминал специална подготовка за поръчкови убийства, първият съветски ИЗМЕННИК с висок ранг в годините на Студената война.
Хохлов работи в съветското разузнаване (НКВД) от 1941 г. Около 12 години е в отдел, който се занимава със специални операции. Поръчано му е да убие Георгий Околович — влиятелен представител на руската емиграция и един от лидерите на антисъветската организация Народен трудов съюз на руските солидаристи, създадена в Западна Германия. Покушението, организирано 3 години преди това от съветските специални служби, завършва с неуспех.
Хохлов използва електропистолет със заглушител, скрит в златна табакера. Устройството изстрелва куршуми с цианид, което би накарало патолога да стигне до извода, че смъртта е причинена от сърдечна недостатъчност. На 18 февруари 1954 г. Хохлов позвънява в жилището на Околович и му разказва чистосърдечно, че е изпратен да го убие. След това търси защита от ЦРУ. Разкрива самоличността на други двама съветски АГЕНТИ, които трябва да му помогнат. От своя страна те потвърждават разкритията, направени от него. След продължителния разпит в ЦРУ на 20 април 1954 г. Хохлов дава пресконференция и представя необичайното оръжие и плана за убийство на дисиденти, които живеят извън пределите на СССР.
По-късно Хохлов издава книгата „В името на съвестта“ („In the Name of Conscience“, 1959), в която разкрива голяма част от ексцесиите на НКВД. На 15 септември 1957 г. по време на участието му в конференция във Франкфурт той се разболява. Установява се, че има проблеми с кръвта, което скоро ще доведе до смъртта му. Прехвърлен е в американска военна болница и е поддържан с интравенозно хранене и с кръвопреливане. Лекарите прибавят и редица „чудотворни“ лекарства. Накрая оцелява и едва по-късно се налага твърдението, че е бил отровен с талий, заразен с голяма доза радиация. Това е още едно неуспешно покушение на съветските специални служби.
Хувър, Едгар (1895–1972)
Директор на следствена служба на Министерството на правосъдието на САЩ и главен противник на „вътрешните врагове“ от 1924 до 1972 г. През 1935 г. службата получава названието федерално бюро за разследване. Хувър става негов първи директор и остава на този пост до смъртта си.
През 1917 г. Хувър започва работа като чиновник в архивите на Министерството на правосъдието. През 1919 г. е назначен за специален помощник на главния прокурор. През 1921 г. вече е заместник-директор на Бюрото за разследване към Министерството на правосъдието, а през 1924 г. е назначен за негов директор. Службата по-късно е преименувана Бюро за разследване, след това — Управление за разследване, и, накрая, през 1935 г. — Федерално бюро за разследване. По това време агентите на Хувър са вече известни с популярното сред народа прозвище „джимени“ (G-men — съкратено от government, т.е. Господата Г.).
По време на дългогодишното си управление Хувър става олицетворение на ФБР. Председателят на правната комисия на Камарата на представителите Иманюъл Селър обяснява могъщата власт на Хувър с това, че „той е главата на една агенция, която на свой ред притежава огромна власт — властта да наблюдава, властта да контролира живота и съдбите на всеки един в тази страна. Той има досие за всеки член от двете камари на Конгреса. Понякога изглежда така, сякаш има повече власт, отколкото президентът, на когото служи.“