Енциклопедия на шпионажа

Въпреки това Райт не е убеден. Освен в Холис той се съмнява и в Греъм Мичъл — ръководител на КОНТРАШПИОНАЖА в МИ–5, а по-късно заместник генерален директор при Холис. „В началото на 1964 г. — пише Райт в «Ловец на шпиони» — и Артър [Мартин — началник на Управление контраразузнаване в МИ–5], и аз стигнахме до убеждението, че ролята на шпионин, за когото знаехме, че по това време е действал в МИ–5 на висока длъжност, повече подхожда на Холис, отколкото на Мичъл.“

Разследването продължава и след като Холис се оттегля. През 1969 г. сътрудник от МИ–5 го разпитва в продължение на 2 дни в една от стаите на КОНСПИРАТИВНА КВАРТИРА, докато в друга стая експерти от МИ–5 (включително Райт) слушат и записват разпита. Холис нито разкрива, нито признава каквото и да е и се налага досието му да бъде затворено.

Британските власти се опитват да спрат книгата на Райт малко преди публикуването й през 1987 г. Подобни мерки не са били предприети срещу ЧАПМАН ПИНЧЪР, в чиято книга „Занаятът им е предателство“ („Their Trade Is Treachery“, 1981) са залегнали подобни обвинения срещу Холис. Но Пинчър е журналист и повдигнатите обвинения нямат такава тежест, както тези на Райт — служител на МИ–5.

В отговор на книгата на Райт министър-председателката Маргарет Тачър заявява през март 1981 г., че и двете разследвания са оневинили Холис. „Често се оказва невъзможно невинността да бъде доказана, — казва тя в изявление пред парламента. — Но не бяха открити доказателства, които да го уличат, а крайното заключение е, че той не е бил агент на съветска разузнавателна служба.“ Що се касае до книгата, то по думите на Тачър тя „не съдържа никаква нова информация. А някои детайли или са изопачени, или са неверни“.