Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Син на капитан I ранг Уилям Хенри Хол — първия директор на разузнавателния отдел на Адмиралтейството (1882–1889), Семафора Хол постъпва във флота през 1884 г. Издига се до капитан на кораба за обучение на курсанти Корнуол, на бойния Натал и на новия боен кораб Куин Мери през 1913–1914 г. Той въвежда много промени, включително вече станалата стандартна трисменна караулна система, при която обикновено една трета от екипажа е дежурен. (Дотогава на военните кораби във всички флотове е имало 2 вахти.)
През ноември 1914 г. Хол е назначен за директор на военноморското разузнаване и заема този пост до януари 1919 г. Той създава военноморската разузнавателна организация по време на войната, поощрява радиопрехващателната дейност и декодирането и осигурява на флота подходящи разузнавателни сведения. Издига се до звание контраадмирал, а през 1926 г. вече е адмирал. Американският посланик в Лондон от времето на Първата световна война доктор Уолтър Пейдж пише през март 1918 г. на президента Уилсън:
Хол е гений, когото е създала войната. Нито в романите, нито в действителния живот може да бъде открит човек като него. От всички чудесни неща, които знам, че е извършил, има някои, които могат да се опишат в роман. Човекът е гений — истински гений. Всички други в тайните служби са аматьори, а той е истински гений.
Хол е бил и депутат в Камарата на общините в британския парламент от Консервативната партия. Заедно с Еймъс Пизли пише книгата „Три войни с Германия“ („Three Wars with Germany“, 1943).
Хол започва да пише автобиография, но след няколко глави спира. Биографът му адмирал сър Уилям Джеймс казва в заключението на книгата „Очите на флота“ („The Eyes of the Navy“, 1955), че „лоялността и уменията на Хол му позволяват да упражнява решаващо влияние върху световните събития в отговорен исторически момент“.
Холис, Роджър (1905–1973)
Генерален директор на британската Служба за сигурност (МИ–5) от 1956 до 1965 г. Подозиран, че е ПЕТИЯТ от ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ. Цялата тази история с подозренията около Холис разделя британското разузнаване през 70-те и 80-те години. Едни защитават Холис като жертва на вътрешни интриги, а други се опитват да възбудят процес, в който той да бъде съден за шпионаж. ПИТЪР РАЙТ — сътрудник в МИ–5 от 1949 до 1976 г., е водачът на онези, които подозират Холис като ВНЕДРЕН АГЕНТ в агенцията. Той изказва своите обвинения срещу Холис в книгата си „Ловец на шпиони“ („Spycatcher“, 1987). Един от аргументите на Райт е, че членовете на Петорката от Кеймбридж ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ, ГАЙ БЪРДЖИС, ДОНАЛД МАКЛИЙН и АНТЪНИ БЛЪНТ се внедряват и стигат до високи постове в специалните служби по времето, когато британското контраразузнаване се ръководи от Холис.
Холис е син на английски епископ, учи в Оксфорд, не в Кеймбридж, но напуска, преди да се е дипломирал. През 1927 г. заминава за Шанхай, където се устройва на работа в британско-американската Табако корпорейшън. През 1934 г. заболява от туберкулоза и се връща в Англия. Четири години по-късно постъпва в МИ–5 и е назначен в отдела, който се занимава с британската комунистическа партия, а в годините на Втората световна война — и със Съветския съюз. Известно време е ръководител на Отдел F, който отговаря за Съветския съюз и страните от Източния блок.
След войната Холис е изпратен в Австралия, където помага за създаването на АВСТРАЛИЙСКАТА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАНЕ. По това време вече е ръководител на Управление С, което отговаря за вътрешната сигурност на МИ–5. През 1953 г. сър ДИК УАЙТ — генерален директор на МИ–5, го назначава за свой заместник.
АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН — високопоставен сътрудник на КГБ, преминал на страната на противника през 1961 г., споменава в показанията си, че Бърджис и Маклийн, които са емигрирали в Съветския съюз през 1951 г., са двама от „кръг от петима“. Филби е ТРЕТИЯТ, а Блънт — сътрудник от МИ–5 през Втората световна война, е ЧЕТВЪРТИЯТ. Райт, който прекарва 6 години в разпити на Блънт и се опитва да разгадае кои са в петорката, набелязва Холис като ПЕТИЯ. През 1961 г. на Холис му остават 4 години до края на управлението му като генерален директор.
Делото, което Райт и сътрудниците му подготвят срещу Холис, започва с годините, които е прекарал в Китай. Те смятат, че там вероятно е бил вербуван от някого от шанхайската МРЕЖА, която по това време се ръководи от съветския разузнавач РИХАРД ЗОРГЕ. Извършена е гигантска работа, прегледани са всички материали, свързани със Зорге, но не са намерени никакви улики, които да потвърдят, че той е имал връзка с Холис. По същия начин са прегледани и всички неуспешни операции на британското разузнаване, в които е участвал Холис. И в тях не са намерени ни най-малки потвърждения за измяна от негова страна. Затова пък под негово ръководство МИ–5 разобличава ДЖОРДЖ БЛЕЙК и разкрива шпионската група на ГОРДЪН ЛОНСДЕЙЛ. (Вж. ХОТЪН, ХАРИ; СЛУЧАЯ ПОРТЛАНД.)