Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Хис дискретно напуска Държавния департамент и през 1947 г. става президент на известната фондация Карнеги — фондация за укрепване на международния мир. През юли 1948 г. Чеймбърс, главен издател на списание Тайм, твърди пред Сенатската комисия за антиамериканска дейност, че Хис е бил негов съратник комунист от 30-те години и му е предавал документи на Държавния департамент, които той пък е предоставял на съветските специални служби. (По-рано ЕЛИЗАБЕТ БЕНТЛИ — доказан съветски АГЕНТ, казва пред комисията, че е предала документи от високопоставен американски държавен чиновник на съветски разузнавачи.)
Хис отхвърля обвиненията и съди Чеймбърс за клевета. За да подкрепи обвинението си, Чеймбърс предава ръкописни отчети и машинописни конспекти на официални документи на Държавния департамент. Като част от доказателствения материал е пишеща машина Удсток. Експертите установяват, че именно на нея са написани материали, предоставени от Чеймбърс, и семейните писма на Хис. Адвокатите на Хис пък твърдят, че машината е подправена, за да се постигне еднаквост.
Чеймбърс тогава не показва 35-милиметров филм и 3 непроявени ленти. Съществуването на тези допълнителни доказателства стига до републиканеца Ричард Никсън, който нарежда да се изземе всичко, което притежава Чеймбърс, и да се предаде на Комисията за антиамериканска дейност. Чеймбърс отвежда разследването на Конгреса до нива за тикви във фермата си в Мериленд. Фотоматериалите са били скрити в тиква и стават известни като „тиквените документи“.
Никсън добива мигновена слава, когато във вестниците са публикувани снимки, на които той държи лупа и се вглежда в проявения филм, на който е сниман Държавният департамент от 30-те години. Снимките, но не и трите непроявени филма са представени по време на процеса за лъжесвидетелстване. (През 1975 г., като се позовава на Закона за свобода на информацията, Хис иска да му се предоставят филмовите ленти. Едната се оказва празна, а на другите 2 филма се виждат неясни образи, очевидно от страници на ръководства на армията и военноморския флот от 30-те години.)
Хис продължава да настоява, че е невинен по обвинението в шпионаж. През 1992 г. руски историк, който е получил достъп до разузнавателните досиета от 50-те години, казва, че обвиненията в шпионаж срещу Хис са „напълно безпочвени“. Но това не убеждава тези, които смятат, че доказателствата срещу Хис са стабилни. През 1996 г. са разсекретени съобщенията от Венона. Едно от тях, с дата 30 март 1945 г., се отнася до американец, който се казва Алес. В съобщението се отбелязва, че съветски АГЕНТ, който работи в Държавния департамент, придружава Рузвелт на конференцията в Ялта през 1945 г., а след това отлита за Москва. Там според съобщението Алес се среща с руснака Андрей Вишински — комисар по външните работи, който високо оценява работата му. Аналитици от АНС твърдят, че единственият възможен човек, който може да се крие зад името Алес, е Хис.
Хокинс, Гейнс (1920–1987)
Сътрудник от разузнаването на американската армия, предизвикал бурни разговори около манипулирането на преценките за силите на виетнамските партизани по време на Виетнамската война.
Хокинс служи в армията през Втората световна война, остава запасен офицер и отново е призован по време на Корейската война. Научава японски език и преминава курс за изучаване на Далечния изток в Станфордския университет. През 1966 г. се записва като доброволец за Виетнам, уверен, че това е „крайното изпитание за разузнавач“. През 1966 и 1967 г. е експерт в армията по въпросите на виетнамските партизани.
През 1967 г. Хокинс пресмята, че партизаните са около 500 000 души, а не 300 000, както е първоначалната преценка. „През следващите седмици, — пише той във Вашингтон поуст през 1982 г., — началниците упорито настояваха да намаля цифрата за личния състав на противника. Разсъждавайки дълго, стигнах до извода, че има само един начин да направя това. Без да извърша допълнителни проверки, аз орязах онези подразделения на партизаните, за които имахме най-малко разузнавателни данни.“
Темата за фалшификация на цифрите получава известност, когато генерал Уилям Уестморленд дава под съд за клевета телевизионната компания Си Би Ес, която през 1982 г. излъчва документален филм „Непреброеният противник: виетнамската фалшификация“. Хокинс свидетелства пред съда. Той съобщава, че Уестморленд лично му е казал: „500 000 е политически неприемлива цифра, която говори, че по време на войната ние не сме постигнали никакъв прогрес.“