Гаснещ зрак [bg]

— Ба! — възрази Татенал. — Това е съдбата на всеки млад, който престава да е млад. Тъй че е съдба на всички ни.

— И това ли терзае сега съпругата ни? — попита Раваст. — Толкова ли я плаши загубата на дивата ѝ красота, че ѝ се ще да накара смъртта да замести остаряването?

— Самоубийствено непокорство? — разсъди Татенал зад Раваст. — Има определен чар в това.

— Чар и Ласа Руук не се връзват добре — каза Гарелко. — Небрежни изблици на страст? Да. Съблазън и обещанието за мъжки разпад? Разбира се. Манипулация и внезапно отмъщение? Абсолютно. Онази усмивка и онези очи, които могат да накарат дори крал мъжелюбец да потръпне? О, виждали сме ги самите ние, нали? Ами, не си представям…

В този момент Гарелко заобиколи острия завой на пътеката и гледката пред него замрази думите на езика му. На стъпка зад него Раваст погледна нагоре и спря.

Пред тях, на една широка издатина, чудовищно влечуго ядеше грамаден кървав труп и сега вдигна глава и ги изгледа. Зверският му съсък опръска тримата Тел Акаи със ситна мъгла от кръв.

Щом дългият врат на съществото се изви и главата се извиси, Гарелко издърпа обкования си с желязо кривак, стегнат на гърба му, и скочи напред.

Челюстите на влечугото се разтвориха широко и главата връхлетя отгоре.

Гарелко отскочи настрани и заби края на кривака си в дясното око на чудовището.

То изрева и дръпна главата си назад.

С бойна брадва в ръцете, Раваст затича нагоре по стръмнината, за да набере височина. Видя как съществото замахна с огромната си ноктеста лапа и се хвърли от склона. Острието на брадвата посече между два пръста, вряза се през стегнатата плетеница от жили и след това дълбоко между костите.

Ужасено, съществото залитна назад, като изтръгна брадвата от ръцете на Раваст, и се превъртя върху леша, с който се хранеше. Ребрата на леша се скършиха като съчки.

Татенал се втурна между Раваст и Гарелко, развъртял двуръчния си меч, и посече дълбоко мятащото се ляво бедро на чудовището.

То се затъркаля надолу и се натресе в една канара. Сблъсъкът я надигна и я отпрати надолу от издатината. Миг след това чудовището я последва и изчезна от поглед, последно видяха люшкащата се дълга опашка. Грохот разтърси земята, когато канарата се стовари далече долу.

Последва рязък, гръмовен звук и тримата видяха как съществото се понесе на широките си криле и се плъзна над горския покров. Полетът му беше нестабилен, тъй като главата му бе странно килната настрани. Брадвата на Раваст блестеше ярко на слънчевата светлина, вклинена между ноктестите пръсти.

Татенал вдигна меча си, за да покаже на другите трите люспи, полепнали по острието.

— Добре, Гарелко — каза Раваст. — Не са просто сенки.

— Ласа е лагерувала тук — заяви Гарелко, след като огледа издатината. — Вижте как е разритала въглените на огнището, също както го прави у дома. Навиците на съпругата ни оставят диря, за която не ни трябва хрътка да я проследим. — Стегна отново кривака на гърба си и тръгна надолу по пътеката. Другите го последваха.